Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
— Разбира се, а аз ще плувам току зад вас; жалко обаче, че водата не фосфоресцира. Тогава щях да следвам вашите светещи стъпала, както онзи, за когото е писал Байрон — помните ли?
Той чу одобрителния й кикот в тъмното, а сетне думите:
— Аз тръгвам.
Не се виждаше никаква светлинка, но по лекия й плясък отгатна, че се беше обърнала и се бе хвърлила с главата надолу и просто виждаше във въображението си как грациозно бе направила това, макар че обикновено жените далеч не са грациозни, когато плуват.
— Някой ви е открил тайната — обвини го тутакси Бърт, когато Греъм се показа на повърхността и излезе от басейна.
— А вие ли бяхте мошеникът, който удряше камъни под водата? — нападна го Греъм. — Ако бях изгубил, щях да оспоря облога. Това беше нечестна игра, заговор, и уверен съм, че един опитен адвокат ще го окачестви като престъпление. Просто случай за прокурора.
— Но вие спечелихте — извика Ернестина.
— Разбира се, спечелих и затова няма да предява иск против вас, нито против друг някой от мошеническата ви банда — ако облогът бъде веднага изпълнен. Я да видим — дължите ми кутия пури, нали?
— Една пура, господине!
— Цяла кутия! Цяла кутия!
— На гоненица! — извика Паола. — Нека да играем на гоненица! Вие гоните!
И като превърна думите в дело, тя тупна Греъм по рамото и се хвърли в басейна. Преди да успее да я последва, Бърт го хвана, завъртя го в кръг, но и самия него удариха, а той пък удари Дик, преди да може да избяга. И докато Дик гонеше жена си из басейна, а Бърт и Греъм търсеха възможност да му пресекат пътя, девойките се изкатериха по стъпалата и застанаха в очарователна редица на високата петнадесет фута площадка за скачане.
ГЛАВА XIV
Тъй като беше посредствен плувец, Доналд Уеър не взе участие в следобедното плувно състезание; но подир вечеря за досада на Греъм, цигуларят завладя Паола и не я пускаше от пианото. Както беше обичайно в Голямата къща, там бяха надошли нови гости — един адвокат на име Адолф Уайл, който имаше да говори с Дик по някакво голямо дело за водно право; Джеръми Брекстън, пристигнал току-що от Мексико, главен директор на златната мина на Дик „Харвест груп“, чиито залежи според Брекстън били както винаги „неизчерпаеми“; Едуин О’Хей, червенокос ирландец, музикален и драматичен критик, и Чонси Бишъп, издател и собственик на вестник „Сан Франциско Диспеч“ и както подразбра Греъм, колега на Дик от университета и студентските дружества.
Дик бе започнал шумна игра на карти, която той наричаше „Страшната петорка“; и макар при нея възбудата да беше голяма и играчите да се отдаваха страстно на хазарта, най-голямата печалба беше десет цента и при сполука този, който държеше банката, можеше да спечели или изгуби до деветдесет цента, като за подобен късмет трябваше да се играе поне десет минути. Играеха около една голяма маса в далечния край на стаята, като постоянно се взимаха и даваха назаем малки парични суми и непрестанно се чуваха викове, че трябват дребни пари.
В играта участваха девет души, край масата беше тясно и Греъм играеше по-малко за своя сметка, като предпочиташе да залага на картите на Ернестина, и през всичкото време поглеждаше към другия край на дългата стая към цигуларя и Паола Форест, погълнати от симфониите на Бетовен и балетите на Делиб. Джеръми Брекстън искаше максималната печалба да се повиши на двадесет цента, а Дик, който според собствената му декларация бил изгубил най-много — четири долара и шестдесет цента, жаловито предлагаше да се образува фонд, за да може да плати електричеството и за почистването на стаята сутринта. Тогава Греъм, въздъхвайки дълбоко при загубата на последните си пет цента, които трябваше да заплати двойно, заяви на Ернестина, че ще пообиколи стаята, за да му дойде нов късмет.
— Предсказах ви го — прошепна му тя.
— Какво? — запита той.
Тя погледна многозначително по посока на Паола.
— Тъкмо за това сега просто трябва да отида там — отвърна той.
— Не можете ли да се откажете от предизвикателството? — подразни го тя.
— Ако е предизвикателство, аз не бих посмял да го отхвърля.
— Тогава аз ви го подхвърлям — подзе тя.
Той поклати глава:
— Още по-рано бях решил да отида именно там и да отстраня онзи цигулар от състезанието. Вече е късно да ме предизвиквате да не участвам в него. Освен това ето че мистър О’Хей ви чака да заложите.
Ернестина бързо постави десет цента и дори не разбра дали печели, или губи, толкова напрегнато следеше как Греъм отиде на другия край на стаята, макар и да забеляза, че Бърт Уенрайт не бе пропуснал погледа й. От друга страна, нито тя, нито Бърт, нито който и да било друг от играчите разбра, че от острите очи на Дик, които светеха весело, докато шегите му разсмиваха всички, не бе убягнала ни една подробност от страничната драма.