Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
— Добър ден — поздрави Паола гостенина, ветеринаря и съпруга си. — Смятам, че вече съм го обуздала. Нека разгледаме жребците. Пазете се от зъбите му, мистър Греъм. Ужасно хапе. Стойте по-далеч от него и ще запазите крака си за стари години.
Сега, след като представлението на Франт свърши, жребците, подгонени от някакъв дяволски дух сред тях, се разбягаха и разскачаха по зелената поляна, докато любопитство отново ги привлече, и те се спряха в кръг и загледаха, а сетне, поведени от една особено дръзка кестенява кобила, се събраха в полукръг пред ездачите.
Отначало Греъм едва забелязваше жребците. Той виждаше своята многолика домакиня в нова роля. Нямаше ли край нейната многоликост? — запитваше се той, поглеждайки над великолепното, потно, покорено животно, което тя яздеше. Въпреки огромните си размери Планинеца беше благонравно и кротко животно в сравнение с този Франт, който цвилеше, хапеше, риташе и изобщо проявяваше цялата буйност и коварство, на които е способен един породист кон.
— Погледни я — прошепна Паола на Дик, за да не изплаши дръзката кестенява кобила. — Не е ли чудесна! Ето за какво съм се трудила — обърна се Паола към Евън. — У тях винаги ще се намери някакъв недостатък, някакъв порок, в най-добрия случай само се доближават до идеала, без да са съвършени. Погледнете я. Едва ли някога ще ми се удаде да постигна нещо по-добро. Баща й е Великия вожд, ако познавате родословната книга на конете ни. Продадоха го за шестдесет хиляди долара, когато окуця. Наехме го временно за използуване. Тя беше единственият му приплод за сезона. Обаче погледнете я! Взела е неговите гърди и дробове. Имах богат избор от кобили. Майка й не беше от тях, но аз я избрах. Тя беше упорита стара мома, но беше тъкмо кобила за Великия вожд. Това е първото й жребче и тя беше осемнадесетгодишна, когато го роди. Но аз си знаех, че ще се получи нещо чудесно. Достатъчно беше само да погледна Великия вожд и нея, за да разбера, че резултатът ще бъде великолепен.
— Майката беше само наполовина чистокръвна — обясни Дик.
— Но пък, от друга страна, имаше доста моргановска кръв — добави веднага Паола — и по гърба й се вижда характерната ивица на мустангите. Ще я наречем Нимфа дори и ако за нея няма място в родословната книга. Тя ще е първият ми безупречен и съвършен кон за езда, уверена съм, и ще е точно каквото обичам — най-после мечтата ми ще се сбъдне.
— Конят има четири крака, по два от всяка страна — заяви дълбокомислено мистър Хенеси.
— И от пет до седем вида вървеж — подхвана шеговито Греъм.
— И все пак нямам слабост към тези кентъкски коне с техния разнообразен вървеж — каза бързо Паола, — годни само за разходка в парк. Но за Калифорния, с нейните неравни пътища, планински пътечки и тъй нататък, дайте ми бърз кон, ситен тръс, дълга крачка и не твърде силен галоп, пригоден за големи разстояния. Разбира се, добра е и ситната стъпка на лекия галоп, но това едва ли бих могла да нарека отделен вид вървеж — той е чисто и просто дълъг галоп, приспособен за яздене във ветровито време и по неравен терен.
— Истинска красавица — възхити се Дик, като наблюдаваше със светнали очи дръзката кестенява кобилка, която смело се беше приближила и тревожно душеше разтрепераната и с разширени ноздри муцуна на укротения Франт.
— Предпочитам конете ми да бъдат почти чистокръвни, а не напълно — заяви Паола. — Конят-бегач е добър за хиподрума, но е твърде специализиран за ежедневните ни нужди.
— Хубаво съчетание — забеляза мистър Хенеси, като посочи Нимфа. — Достатъчно къса, за да тича добре, и достатъчно дълга за хубав тръс. Признавам, никак не вярвах, че комбинацията ще излезе сполучлива; но все пак вие успяхте да получите чудесен резултат.
— Когато бях млада девойка, нямах коне — обърна се Паола към Греъм — и просто е невероятно хубаво, че сега не само ги имам, но дори мога да ги развъждам и да създавам каквито си желая видове. Понякога дори самата аз не мога да повярвам и трябва да дойда тук да ги погледам и да се уверя, че е истина.
Тя извърна глава и погледна Форест с благодарни очи.
Греъм проследи как те се гледаха един друг цяла половин минута. Стана му съвсем ясно какво удоволствие доставя на Форест радостта на жена му, младежкият й ентусиазъм, жизнерадостността й. „Щастливец“ — помисли си Греъм, но не защото приятелят му имаше обширно имение, което му носи успехи и придобивки, а защото притежаваше тази чудесна жена, която можеше да го гледа е такива открити и благодарни очи, с каквито го бе погледнала Малката стопанка.