Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
Рита Уейнрайт държеше часовника, а Греъм отиде на другия край на дългия сто и петдесет фута басейн.
— Паола, той ще те хване, ако си позволиш да рискуваш — предупреди я Дик. — Евън Греъм е същински човек-риба.
— Смятам, че Паола ще му покаже едно-друго дори и без тръбата — похвали я лоялно Бърт. — И се обзалагам, че се хвърля във водата по-умело от него.
— Там ще изгубите — отвърна Дик. — Видях скалата, от която се е хвърлил на Хуа-хоа. Това беше, след като си бе отишъл оттам и подир смъртта на царица Номаре. Тогава е бил младеж — само на двадесет и две години; иначе не би могъл да направи такова нещо. Хвърлил се от върха на скалата Пау-уи, висока сто двадесет и осем фута. А не е могъл да се хвърли по правилата на скока „чайка“, защото, докато бил във въздуха, трябвало да внимава да избегне две издатини по-надолу. По традициите на самите канаки по-горната от тези издатини била най-високото място, от което те дръзвали да се хвърлят, и откак се помнели, никой не се бил опитвал да скочи от най-горната скала. Той обаче го сторил. И сам станал традиция. Докато на остров Хуа-хоа има канаки, той ще живее в паметта им… Гответе се, Рита. Пуснете ги точно на минутата.
— Просто е срамота да се правят шеги с такъв умел плувец — призна им Паола, обърнала поглед към гостенина, който бе застанал на другия край на басейна, и двамата чакаха сигнала.
— Той може да те улови, преди да изиграеш своя фокус — предупреди отново Дик, след което се обърна към Бърт със сянка от загриженост: — Там всичко в ред ли е? Защото, ако не е, Паола ще преживее няколко неприятни секунди, преди да се измъкне.
— Всичко е както трябва — увери го Бърт. — Сам влязох вътре. Тръбата работи. Има достатъчно въздух.
— Готови! — извика Рита. — Тръгвайте!
Греъм се затича стремглаво към техния край, докато Паола се стрелна към високата площадка и когато тя достигна върха, неговите ръце и крака бяха на по-ниските стъпала. Той беше на половин път до нея, когато тя заплаши, че ще се хвърли, принуждавайки го да спре изкачването и да излезе на високата двадесет фута площадка, готов да я последва във водата. Тогава обаче се разсмя, гледайки надолу към него, и не скочи.
— Времето минава — ценните секунди отлитат — издекламира Ернестина.
Когато той започна да се изкачва, Паола отново го прогони на по-долната площадка, като заплаши, че ще скочи. Но Греъм не губеше напразно секундите. Той реши да се качи и Паола, заела позиция за хвърляне, вече не можеше да го отпраща нагоре-надолу. Той се втурна да достигне високата тридесет фута площадка, преди тя да е скочила във водата, и тя видя, че ще е неразумно да се бави повече. Паола се хвърли в пространството, с отметната назад глава, със сгънати лакти, с ръце до гърдите и изопнати един до друг крака, при което тялото й зае във въздуха хоризонтално положение.
— Същинска Анет Келерман! — понесе се възхитеният вик на Бърт Уенрайт.
Греъм спря преследването, за да наблюдава завършването на скока, и видя как, като достигна няколко фута над водата, Паола наведе напред глава, изопна ръце, стисна ги една в друга като арка пред главата си, а хоризонталното положение на тялото си измени така, че да се гмурне точно под обичайния ъгъл.
В момента, когато тя докосна водата, той застана на високата тридесет фута площадка и зачака. От тази височина той ясно различаваше под повърхността тялото й, което плуваше с пълна скорост право към противоположния край на басейна. Чак тогава скочи и той. Беше уверен, че ще я надмине и благодарение на енергичния си скок се озова двадесет фута по-напред от мястото, където тя се бе гмурнала.
Но в същия миг, когато той докосна повърхността, Дик потопи във водата два плоски камъка и ги удари един о друг. Това беше сигнал за Паола да промени посоката си. Греъм чу удара и се зачуди какво може да означава това. Той излезе на повърхността и с необикновено бърз кроул изплува до отсрещния край. Измъкна се от водата и огледа повърхността. Изблик на ръкопляскания от онази страна, където се намираха девойките, привлече погледа му към Малката стопанка, която излизаше от водата на другия край.
Той отново премина басейна и тя отново се изкачи нагоре по стъпалата. Но този път благодарение на издръжливостта и правилното си дишане той почти се изравни с нея и тя се принуди да спре на двадесетфутовата площадка. Без да губи време да заема позиция и да се готви за скок, тя веднага се хвърли с изпънато тяло и се насочи към западния край на басейна. Двамата се озоваха във въздуха почти едновременно. Във водата и под нея той чувствуваше по лицето и ръцете си вълните, разлюлени от нейните движения, но тя свърна в дълбоката сянка, хвърлена от ниското следобедно слънце, където водата беше толкова тъмна, че той не можеше нищо да различи.