Малката стопанка на голямата къща

— Два са от по-тежки кобили — ето онзи в средата и най-крайният вляво, — а ето другите три, от които може да се избере преден кон за впрягане. Един и същ баща, пет различни майки, и от петте — кончета, всички родени по едно и също време, четири си приличат напълно — това е истински късмет, нали?

Тя се обърна бързо към мистър Хенеси:

— Вече виждам кой измежду двугодишните ще можем да продадем за игра на поло. Веднага можете да ги познаете.

— Ако мистър Мендънхол не получи за онзи пъстър кон чисти хиляда и петстотин, то ще е само защото вече не е модерно да се играе поло — съгласи се ветеринарят със засилващ се ентусиазъм. — Следил съм ги. Ето там бледочервения. Спомняте си как той не вървеше добре. Дайте му още една годинка и ще видите какво ще излезе от него… Вижте родителите му! Наблюдавайте го как се обръща! Кравешка кожа ли? Сребърен медал ще ни донесе той! Трябва му една година да се оправи и ще може да участвува в международен конкурс. Чуйте какво ви казвам. Още от самото начало си имах вяра в него. Оставете онази бърлингеймска пасмина. Когато отрасне, изпратете го право на Изток.

Паола кимаше, слушайки преценките на мистър Хенеси, а очите й блестяха заедно с неговите, изпълнени с възхищение при вида на бликащия наоколо млад живот, за който тя беше отговорна.

— Много ти става болно обаче, когато продадеш такива красавици — призна си тя на Греъм, — и знаеш, че така бързо могат да ги съсипят на игрището.

Вниманието й бе така погълнато от животните, че в думите й не се долавяше капчица преструвка или поза — дотолкова, че Дик не можа да се удържи да не похвали пред Евън правилните й преценки.

— Аз мога да преровя цяла библиотека по коневъдство и да предъвквам и размишлявам върху закона на Мендел, докато ми се завие свят, и пак си оставам тъпак. Тя обаче е гений. Не й е необходимо да изучава никакви закони. Долавя ги някак си по интуиция, като по магия. Нужно й е само да измери с очи стадо кобили, да ги поопипа малко с ръка, да огледа наоколо, докато намери подходящите жребци, и почти винаги получава желания резултат — освен цвета, нали тъй, Паола? — подразни я той.

Тя се засмя на отправената срещу самата нея шега и зъбите й блеснаха. Мистър Хенеси се присъедини към смеха, а Дик продължи:

— Погледнете там онова жребче. Ние всички смятахме, че Паола е объркала. А погледнете го! Една стара, болнава чистокръвна кобила, която ние искахме да извадим от строя паради старост, тя кръстоса със стандартен жребец; получи се кобила; кръстоса я с чистокръвен; кръстоса дъщерята със същия стандартен кон; преобърна теориите ни с главата надолу и — погледнете го сега: ще вземе всесветски рекорд като пони за игра на поло. За едно нещо трябва да й свалим шапка: тя не позволява на женската си сантименталност да пречи на подбора й. О, достатъчно е твърда. Безпощадна е като мъж, когато трябва да изхвърля нежелателните екземпляри и да подбира онези, които й са нужни. Но още не е овладяла тайната на цветовете. Ето къде дарбата й изменя, нали, Паола? Ще трябва още известно време да се задоволяваш с Дъди и Фъди за каретата си. Впрочем как е Фъди?