Малката стопанка на голямата къща

Ето например вчерашното плуване с Планинеца. Нощес го преживях многократно във въображението си тъй, както го бях преживяла в действителност. След това го преживях като зрител — като девойките, като вас, като каубоя и най-вече като съпруга ми. След това го пресъздадох в картина, в много картини, от всички страни; нарисувах ги, сложих ги в рамки, окачих ги; а после ги разгледах като зрител, сякаш ги виждах за първи път. Представих си, че съм на мястото на най-различни зрители — от съсухрени стари моми и мършави завеяни старци до ученички и гръцки юноши от преди хиляди години.

После го изразих в музика. Свирих го мислено на пианото и си представих как би звучало от пълен оркестър или от духови инструменти. Изпях го, декламирах го — като епос, като лирика, като сатира; и след дълги изморителни часове, разбира се, заспах сред всичко това и не съзнах, че съм спала, докато не се събудих днес в дванадесет. Последен път чух часовникът да бие шест. Шест часа непрекъснат сън — за мене това значи да изтегля голяма печалба в лотарията на съня.

Когато тя свърши разказа си, мистър Хенеси се отдалечи по една пряка пътека, а Дик Форест се върна назад и отиде от другата страна на жена си.

— Искате ли да участвате в един облог, Евън? — запита той.

— Да чуя първо условията — отвърна Греъм.

— Пури срещу пури, а облогът е да уловите Паола в басейна в продължение на десет минути — не, на пет, защото си спомням, че сте отличен плувец.

— О, дай му по-голяма възможност, Дик — извика великодушно Паола. — Дори и десет минути няма да му стигнат.

— Но ти не го познаваш — възрази Дик. — И не цениш пурите ми. Казвам ти, че е превъзходен плувец. Той е побеждавал канаки16, а ти знаеш какво значи това.

— Тогава трябва да си помисля дали да се състезавам с него. Може би той ще ме догони с убийствено бърз кроул, преди още наистина да съм започнала. Разкажи ми подвизите и победите му.

— Ще ти разкажа само една случка. Още говорят за нея на Маркизките острови. Това е било по време на големия ураган в 1892 година.

Преплувал четиридесет мили за четиридесет и пет часа и само той и един друг достигнали сушата. Останалите били канаки. Той бил едничкият бял човек; и все пак се оказал по-издръжлив от другите — те всички потънали.

— Но ти нали каза, че имало и друг? — прекъсна го Паола.

— Тя е била жена — отвърна Дик. — Канаките се удавили.

— Значи, жената е била бяла? — настояваше Паола. Греъм я погледна бързо и макар тя да бе задала въпроса на съпруга си, главата й проследи неговото движение и питащите й очи срещнаха прямо и открито неговите. Греъм издържа погледа й и със същата прямота и твърдост отговори: