Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
— В такъв случай сигурно правите много строг подбор — забеляза Греъм.
— Да. Бракуваните коне можете да видите като товарни животни по улиците на Сан Франциско — отвърна Дик.
— А също и по улиците на Денвър — допълни мистър Мендънхол — и на Лос Анжелис, и… само преди две години, когато имаше глад за коне, за Чикаго изпратихме двадесет транспорта четиригодишни кастрирани коне средно по хиляда и седемстотин долара всеки. Най-леките струваха по хиляда и шестстотин, а имаше чифтове до хиляда и деветстотин. Боже мой, какви цени се получаваха нея година от конете!
Когато мистър Мендънхол се отдалечи с коня си, към тях приближи един човек, яхнал стройна, размахваща гривата си кобила, порода паломина. Дик го представи на Греъм като мистър Хенеси, ветеринар на имението.
— Чух, че мисис Форест разглеждала жребците — обясни той на Дик — и отидох да й покажа нашата Сърна. След по-малко от една седмица ще може вече да я язди. Кой кон си е избрала днес?
— Франт — отвърна Дик, сякаш очакваше неодобрението, което мистър Хенеси веднага показа, като поклати глава.
— Никога няма да се примиря с това — жени да яздят жребци — промърмори ветеринарят. — Франт е опасен. По-лошо — макар и да свалям шапка на постиженията му, — той е зъл и коварен. Тя… мисис Форест, трябва да го язди с намордник… но той обича и да рита и не виждам как би могла да сложи възглавнички на копитата му.
— Е, няма що — успокои го Дик, — той е с мундщук, който наистина върши работа, а пък тя умее да си служи с него.
— Дано някой ден не я хвърли от седлото — замърмори Хенеси. — Както и да е, ще си отдъхна, когато свикне със Сърна. Това е кон тъкмо за дама — колкото искаш буен, но не коварен. Чудесна кобилка, чудесна! Пък и ще се поукроти. Но винаги ще си остане весела и жива — няма да се превърне в екземпляр от манеж.
— Да отидем отсреща — предложи Дик. — Франт добре ще разиграе мисис Форест, ако го закара сред онези младоци. Това, знаете, е нейно царство — поясни той на Греъм. — Всички коне за езда и за работа са нейно занимание. И тя постига чудесни резултати. Сам не мога да разбера как става това. Все едно, че някакво момиченце попада в химическа лаборатория, пълна със силно избухливи вещества, и като ги смесва, както й дойде, получава помощни съединения от онези; които получават сивобрадите химици.
Тримата мъже свърнаха по един пряк път през имението и след около половин миля пресякоха един залесен дол, където течеше малко поточе, и излязоха на заоблен терасовиден склон, покрит е богати пасища. Първото нещо, което видя Греъм, бе цяло множество едногодишни и двугодишни жребци, насъбрани любопитно около Паола, възседнала златисточервения породист Франт, който, изправен на задните си крака, размахваше предните във въздуха и цвилеше пронизително. Те спряха конете си и загледаха.
— Някой ден ще я хвърли — измърмори сърдито ветеринарят. — Този Франт е опасен.
Но в същия миг Паола Форест, незабелязала зрителите, извика нещо рязко и повелително и подобно на същински кавалерист забоде острите шпори в гладките като коприна хълбоци на Франт и го накара да застане на четирите си крака на земята, вече усмирен, макар и да потръпваше неспокойно и да хапеше юзди.
— Пак ли рискове? — упрекна я меко Дик, когато тримата се приближиха към нея.
— О, аз мога да се справям е него — промълви тя през стиснати зъби, докато е опънати назад уши и злобно святкащи очи Франт оголи зъби и за малко щеше да ухапе крака на Греъм, ако тя не бе дръпнала бързо поводите през врата му и не бе забола здраво и двете шпори в хълбоците му.
Франт се разтрепери, изцвили и за момент се усмири. — Старата игра, играта на белия човек — засмя се Дик. — Тя не се бои от него и той го знае. Тя го надхитрява, надминава го по необузданост и му показва какво значи истинска свирепост.
Докато те наблюдаваха сцената, готови да се хвърлят от конете си и да се притекат на помощ, Франт три пъти се опита да се разбеснее и три пъти, решително, боравейки внимателно и леко с мундщука, Паола Форест заби шпори в ребрата му — и той най-после застана на място, изпотен, запенен, разтреперан, победен и усмирен.
— Белият човек винаги е действал така — поучително говореше Дик, докато Греъм цял бе обладан от трепетно възхищение пред малката звероукротителка. — Той е надминал по свирепост дивака навред в света. Надминал го е в издръжливост, в мръсотия, в скалпиране, в измъчване, в човекоядство — да, човекоядство. Положително може да се каже, че доведен до крайност, белият човек е изял повече хора от доведения до крайност дивак.