Неочакваната годеница
- Автор: Фийдър Джейн
- Серия: bride #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Красимира Матева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Неочакваната годеница». Краткое содержание книги:
9
Брайън Море спря коня си пред вратите на имението на Катон под надвисналото оловно небе. Земята бе затрупана от дебел слой сняг, в който войниците бяха прокарали тясна пътечка покрай алеята.
Той вдигна очи към къщата с бляскавите стъкла и плочестия покрив, затрупан от снега. Внушителна купчина камъни. Зачуди се колко ли е платил Катон за нея. Навярно е било дреболия за маркиз Гранвил с почти легендарното му богатство.
Богатство, което Брайън Море можеше да докопа.
Той слезе от седлото, върза коня пред вратата и почука с големия бронзов чук. Отвори му един добре облечен вратар. Не беше от прислужниците на дома Гранвил, които Брайън познаваше; изгледа чужденеца с учтиво и леко надменно любопитство.
— Тук ли е лорд Гранвил? — запита Брайън, остъргвайки снега от подметките си на стъпалото.
— Мога ли да запитам кой се интересува, сър?
— Кой е на вратата, Бисет? — дочу се гласът на Катон иззад иконома.
Той излезе от полутъмното фоайе. Тъмните му очи се присвиха неспокойно, когато позна посетителя. Но в думите му нямаше неприязън.
— Виж ти, Брайън, каква изненада. Влез, не стой на студа.
Бисет отстъпи настрана и Брайън влезе в дома на Катон, сваляйки ръкавиците си.
— Сигурно сте доста изненадан — каза той с тъжно-извинителен тон. — Вярвам, че изненадата няма да е неприятна, когато ви обясня всичко.
Той протегна ръка на втория си баща, който я стисна твърдо и хладно.
— Бисет, кажи да отведат коня на господин Море в конюшнята. Закусвал ли си, Брайън?
— Още не, сър. Излязох от Оксфорд призори. Нямах желание да се срещам с никакви патрули и реших да пътувам под прикритието на снега и тъмнината.
Катон вдигна вежда. Само нещо извънредно важно би накарало човек да тръгне сам, дори въоръжен, на кон в такова отвратително време.
— Ела — и той махна към кабинета си в дъното на коридора. — Бисет, донеси хляб, месо и бира.
Оливия стоеше на завоя на стълбата, гледайки надолу към фоайето, и едва дишаше.
— Кой е този? — прошепна Фийби зад гърба й.
Не знаеше защо шепне, но в стойката на Оливия имаше нещо, което сякаш я караше да бъде тайнствена.
— Прасето.
— Кой?
— Свинята… гадното животно. — Оливия бе стиснала устни, а тъмните й очи мятаха искри. — Брайън Море — обясни тя. — Доведеният син на баща ми. Той е една отвратителна змия.
Фийби бе чувала знаменитата история, как Порция и Оливия са смазали тази змия в Касъл Гранвил преди две години. Доведеният син на Катон имал ужасния навик да се подиграва със заекването на Оливия.
— Чудя се какво иска. Не трябваше ли да е с краля? Сигурна съм, че Катон казваше така.
Оливия сви рамене.
— Н-не ме интересува какво иска, само да не остава тук. Тя се обърна и избяга на горния етаж.
Фийби остана на мястото си около една минута, после слезе в преддверието. Спря пред кабинета на Катон, опитвайки се да намери някакъв предлог да влезе. Гореше от желание да се запознае с доведения син на съпруга си. Катон й бе казвал, че е осиновил Брайън Море още като малък и сега този мъж бе станал негов наследник. Това като че ли не му се нравеше. Много интересно щеше да бъде да открие причината. Вдигна решително ръка и почука.
— Влез. — Кадифеният глас на Катон, както винаги, накара косъмчетата по тила й да щръкнат. Не беше го виждала тази сутрин. По-различен ли щеше да изглежда… след вчерашната нощ на небивали наслади?
Отвори вратата и надникна.
— Простете, че нахълтвам така, но Бисет каза, че имаме гост. Питах се дали ще трябва да му приготвим спалня.
Говореше на Катон, но гледаше само към посетителя с нескривано любопитство.
— Защо не влезеш цялата вътре? — предложи Катон по своя хладен начин. — И ми позволи да ти представя Брайън Море, мой доведен син.
Фийби не чака да я канят втори път. Влезе в кабинета и направи реверанс на Брайън, докато Катон я представяше с пунктуална официалност. Не мислеше, че някога е виждала човек, облечен по-екстравагантно. Палтото и жакетът на господин Море бяха от пурпурен плат и поръбени със сребриста дантела, а дантелената му яка представляваше изкусен набор от гъсти дипли. Шапката му, която бе хвърлил на един стол, бе украсена с перо от щраус, боядисано в ярък пурпурен цвят.
— Лейди Гранвил — поклони се Брайън, оглеждайки я с кафявите си очички.
Изглеждаше малко по-различна от последния пък, когато я бе видял — неугледно, зле облечено същество, тичащо през селото. Сега, в елегантната рокля от синьо кадифе, изглеждаше по-скоро чувствена, отколкото закръглена, отбеляза той. Във вида й обаче нещо не беше наред, но не можа да определи какво.