Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Имаш право — продължи неотклонно мисис Уилис, — но все пак ми се стори, че той не е от ония празноглавци, на които им прави удоволствие да изтъкват чужди грешки. Може би помниш, Гъртруд, че вчера, когато бяхме при развалините, мисис Де Лейси направи някои забележки, с които изрази възхищението си от един кораб с вдигнати платна?
— Да, да, помня — каза племенницата малко нетърпеливо.
— Един от изразите й беше особено неправилен; знам това, понеже владея морската терминология.
— Отгатнах по погледа ви — отвърна Гъртруд, — но…
— Слушай, мила моя. Разбира се, няма нищо чудно, ако дама направи малка грешка, когато си служи с такава специална терминология; странно е обаче, ако моряк допусне същата грешка, служейки си буквално със същите думи. А именно това правеше младежът, за когото говорим; и още по-чудно е, че старецът се съгласяваше с него, сякаш всичко в думите му беше правилно.
— Може би — каза Гъртруд тихо, — може би са чули, че мисис Де Лейси има слабост към такива разговори. Уверена съм, уважаема госпожо, че след всичко това няма да смятате тоя непознат за джентълмен!
— Нямаше изобщо да мисля повече за него, мила, ако нямах едно особено чувство, което не мога да определя и да си обясня. Как бих искала да го срещна пак!
Думите й бяха прекъснати от слабо възклицание на събеседницата й и в следващия миг предметът на нейните мисли прескочи стената, уж да търси бастуна, който бе паднал в нозете на Гъртруд и предизвикал уплахата й. След като се извини за безпокойството и възвърна загубената си вещ, Уайлдър се обърна полека с намерение да си тръгне, като че нищо не се бе случило. В държането му имаше изящество и деликатност; с които вероятно искаше да убеди по-младата от двете дами, че не е съвсем без претенции за званието, което тя неотдавна му бе отрекла, и несъмнено това й подействува. Лицето на мисис Уилис беше бледо, устните й трепереха, но не от уплаха, защото гласът й прозвуча твърдо, когато каза бързо:
— Почакайте за момент, сър, ако присъствието ви не е нужно другаде. Тази наша среща е толкова необикновена, че бих искала да се възползвам от нея.
Уайлдър се поклони и отново се обърна към дамите, които преди малко се готвеше да напусне като човек, който съзнава, че няма право да се натрапва нито миг повече, отколкото беше необходимо, за да си вземе това, което бе загубил уж от несръчност. Като видя, че желанието й така неочаквано се е изпълнило, мисис Уилис се подвоуми как да постъпи по-нататък.
— Позволих си тази дързост, сър — изрече тя малко смутено, — заради изказаното неотдавна от вас мнение за кораба, който е готов да тръгне по море, щом се появи попътен вятър.
— „Кралска Каролина“ ли? — попита Уайлдър небрежно.
— Мисля, че такова му е името.
— Надявам се, госпожо, че нищо от това, което казах — продължи той бързо, — не е създало у вас предубеждение към този кораб. Готов съм да се закълна, че той е построен от отлични материали, а и ни най-малко не се съмнявам, че го командува много способен човек.
— И все пак не се поколебахте да заявите, че смятате пътуването с този кораб за по-опасно, отколкото с който и да е друг, който би отплавал от това колониално пристанище през следващите месеци.
— Да, заявих — отговори Уайлдър с категоричен тон.
— Ще ни обясните ли поради какви причини сте на такова мнение?
— Ако не се лъжа, аз ги обясних на дамата, с която имах честта да разговарям преди един час.
— Тази личност, сър, не е вече тук, а и няма да пътува с тоя кораб. Младата дама и аз с прислужничките ни ще бъдем единствените пътнички.
— Така и подразбрах — отвърна Уайлдър, без да изпуска от очи изразителното лице на Гъртруд.
— Е, щом всичко е ясно, може ли да ви попитам защо смятате, че ще бъде опасно да пътуваме с „Кралска Каролина“?
Уайлдър трепна и дори благоприлично се изчерви, когато срещна втренчения поглед на мисис Уилис, която чакаше отговора му.
— Нима искате, госпожо, да повторя това, което вече казах по въпроса? — заекна той.
— Не искам, сър, повторно обяснение не е нужно, но съм убедена, че има и други причини да говорите така.
— Крайно трудно е моряк да говори за кораби другояче, освен на професионален език, който сигурно е съвсем непонятен за вашия пол. Никога ли не сте пътували по море, госпожо?
— Напротив, много често.
— Тогава мога да се надявам, че ще ме разберете. Вероятно знаете, госпожо, че безопасността на един кораб зависи до голяма степен от едно много важно обстоятелство: да държи десния си борд колкото е възможно по-високо; моряците му казват „да стои изправен“. Сигурно не е нужно да казвам на умна жена като вас, че ако „Каролина“ се наклони силно настрана, ще бъдат застрашени всички на борда й.