Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Напразно се тревожим, мила госпожо — каза тя, когато вече бе достатъчно близо и се чуваше ясно. — Не трябва да обръщаме никакво внимание на това, което говори такъв… такъв човек.
— Мисля, че си права, мила моя — отвърна печалният глас на гувернантката, — и все пак аз съм толкова малодушна, че не мога да се отърся напълно от нещо като суеверно предчувствие в това отношение. Гъртруд, не желаеш ли да се видиш още веднъж с този младеж?
— Аз ли, госпожо! — възкликна нейната възпитаница някак уплашено. — Защо ни е на вас или на мен да се срещаме отново със съвсем непознат човек, и то толкова нискостоящ… е, може да не е нискостоящ… ала съвсем неподходяща компания за…
— … за дами от добро семейство, искаш да кажеш. А защо мислиш, че този млад човек е много по-нискостоящ от нас?
Младият глас на девойката звучеше така мелодично, че според Уайлдър това я извиняваше донякъде за думите й, когато отговори:
— Разбира се, аз не съм толкова придирчива към произхода и положението, както леля Де Лейси — каза тя със смях, — но не бива да забравям някои неща, на които сте ме учили вие, драга мисис Уилис: че възпитанието и обноските се отразяват много на възгледите и характера на всички нас, клетите простосмъртни.
— Много вярно, чедо мое. Но трябва да призная, че не видях и не чух нищо, което да ми дава основание да смятам въпросния млад човек за невъзпитан или груб. Напротив, езикът и произношението му бяха като на джентълмен, а и по външността му личеше, че е такъв. Той се държеше прямо и просто като моряк, но ти сама знаеш, че синовете на най-знатните семейства в провинциите и дори в кралството често постъпват на служба във флотата.
— Но те са офицери, уважаема госпожо, а този… този човек беше облечен като прост моряк.
— Не съвсем. Облеклото му и по качество, и по изработка беше по-изящно от обикновено. Аз познавах адмирали, които в свободното си време се обличаха по същия начин. Моряци с високо служебно положение често обичат да носят униформата си без никакви показващи чина им знаци.
— Значи мислите, че той е офицер… може би в кралската флота.
— Твърде е възможно, макар че наглед това се опровергава от обстоятелството, че сега в пристанището няма никакъв военен кораб. Но необяснимият интерес, който предизвика у мен, съвсем не се дължи на някаква дреболия. Гъртруд, мила моя, на млади години често ми се е случвало да срещам моряци. И когато сега видя моряк, толкова млад и с така одухотворено и мъжествено лице, винаги изпитвам вълнение. Но аз те отегчавам, хайде да говорим за други неща.
— Съвсем не, уважаема госпожо — прекъсна я Гъртруд бързо. — Щом смятате този непознат за джентълмен, значи няма нищо лошо… тоест, струва ми се, не е неприлично… да говорим за него. Но вярно ли е това, в което се мъчеше да ни убеди: че е опасно да пътуваме с кораб, за който чухме толкова хубави неща?
— В държането му имаше странна, необяснима, бих казала, почти дива смесица от ирония и загриженост за нас! Разбира се, понякога той говореше ужасни нелепости, но все пак смятам, че има някаква сериозна причина за това. Гъртруд, ти не познаваш морската терминология като мен и може би не си забелязала, че твоята добра леля от възхищение към професията, която наистина има право да обича, понякога прави…
— Зная… зная, във всеки случай често си мисля това — прекъсна я събеседницата й, с което ясно даваше да се разбере, че не й е приятно да говорят повече на тази тема. — Ала крайно неприлично беше, госпожо, непознат да се подиграва, ако наистина вършеше това с умисъл, с една толкова мила и дребна слабост, ако изобщо това е слабост.