Червеният корсар
- Автор: Купер Джеймс Фенимор
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Червеният корсар». Краткое содержание книги:
— Хайде, братко — подзе той с дружелюбен, доверителен тон, клатейки глава като човек, който иска да покаже на приятеля си, че съзнава какъв номер се е опитал да му скрои, — хайде, братко, стига си вървял на този галс, време е да минеш на друг. Навремето аз също съм бил млад и знам колко е трудно да избягваш дявола, когато е толкова забавно да се плава с него. Но старостта ни представя сметката си, а когато на беден човек му остава да живее малко, започва да мисли, че трябва да пести хитростите си, както трябва да се пести водата на кораб, когато настъпи безветрие, след като със седмици и месеци е била разливана по палубата. Разумът идва с бялата коса и не е лошо човек да прибавя малко от него към другите си оскъдни запаси.
— Аз ти отстъпих подножието на хълма и поех към върха с надежда, че ще се разделим завинаги — отвърна Уайлдър, без дори да удостои с поглед неприятния си събеседник. — Но щом, както изглежда, предпочиташ високото, оставям те да му се наслаждаваш колкото щеш, а аз ще сляза в града.
Ала старецът се повлече подире му, и то с такава походка, че Уайлдър, който сега крачеше бързо, трудно можеше да се отърве от него другояче освен с недостойно бягство. Ядосан и на себе си, и на мъчителя си, той се изкушаваше вече да си послужи с някакво насилие; но самият този опасен порив го накара да се опомни и да продължи пътя си с по-умерена стъпка, решен да превъзмогне чувствата, които би могло да предизвика у него такова жалко същество.
— Вие се понесохте с толкова много платна, млади господине — каза упоритият стар моряк, който продължаваше да върви на една-две крачки зад него, — че се принудих и аз да вдигна всичките си, за да не изоставам от вас. Но сега май се вразумихте и за да стане пътят ни по-я лек, не е зле да завържем малък полезен разговор. Вие едва не накарахте старата дама да повярва, че хубавият кораб „Кралска Каролина“ е Летящият холандец.
— А защо сметнахте за необходимо да я разубеждавате? — попита рязко Уайлдър.
— Че как може човек, който е скитал петдесет години по море, да търпи да клеветят така безогледно дървото и желязото? Доброто име на кораба е толкова скъпо на стария морски вълк, колкото и доброто име на неговата жена или любима.
— Слушай, приятелю, предполагам, че и ти като всички други ядеш и пиеш, за да живееш?
— По малко от първото и доста множко от второто — изкиска се старецът.
— И като повечето моряци се сдобиваш и с двете чрез тежък труд, голям риск и сурови изпитания?
— Хм! „Работим като коне, а пилеем като магарета!“ — това е казано за всички ни.
— Тогава ще ти дам възможност да спечелиш нещо с по-малко труд и да го харчиш както си щеш. Би ли постъпил на служба при мен за няколко часа? Ето ти това в предплата и още толкова ще получиш за възнаграждение, ако си свършиш работата добросъвестно.
Старецът протегна ръка и взе гвинеята88, която Уайлдър му подаде през рамо, явно не смятайки за нужно да се обръща с лице към своя нов служител.
— Да не е фалшива? — рече старецът, спирайки се, за да почука монетата на един камък.
— Такова чисто злато не е сякъл нито един монетен двор. Другият невъзмутимо прибра монетата в джоба си, а после твърдо
и решително, сякаш беше готов на всичко, запита:
— Кой кокошарник трябва да ограбя за това?
— С такива дреболии няма да се занимаваш. Трябва да свършиш само една работа, която, предполагам, ти иде отръки. Можеш ли да фалшифицираш корабен дневник?
— Не ще и дума, и ако е нужно, дори мога да се закълна в истинността му. Разбирам те. Омръзнало ти е да усукваш истината като ново-изплетено въже, та искаш да прехвърлиш на мен тази работа.
— Нещо подобно. Ти трябва да опровергаеш всичко, което каза за оня кораб, а щом си такъв хитрец, че съумя да се приближиш до мисис Де Лейси от наветрената страна, използвай това предимство, като опишеш нещата в още по-черни краски, отколкото ги представих аз. За да разбера колко струваш, кажи ми: наистина ли си плавал с достопочтения контраадмирал?
— Кълна се като порядъчен и благочестив християнин, че до вчера не бях чувал нищо за тоя достопочтен старец. О, можеш да разчиташ на мен за тези неща! Аз не съм от тия, дето развалят една история поради липса на факти.
— Тъкмо такъв ми трябва. А сега изслушай плана ми…
— Чакай, достойни колега — прекъсна го старецът. — Не току-тъй на брега казват: „И камъните може да имат уши“; ние пък, моряците, знаем, че и корабните помпи имат уши. Виждал ли си в този град едно заведение — кръчмата „Ръждивата котва“?,
88
Гвинея — някогашна английска златна монета от 21 шилинга. Б.пр.