Червеният корсар

Приближавайки се към „Ръждивата котва“, Уайлдър забеляза в сърцето на досега спокойния град явни признаци на силно вълнение. Повече от половината жени и може би една четвърт от мъжете, които живееха горе-долу около тази прочута странноприемница, се бяха събрали пред вратата й и слушаха някаква представителка на нежния пол, която ораторствуваше с такъв рязък и пронизителен глас, че тия от най-външния кръг на тълпата, чиито лица изразяваха любопитство и внимание, нямаха ни най-малко основание да се оплачат, че думите й не стигат до тях. Отначало, виждайки тези признаци на брожение, нашият авантюрист се поколеба като човек, изведнъж осъзнал, че се е впуснал в едно ново начинание като това, към което самият той се бе присъединил отскоро. Реши да продължи пътя си едва когато съзря своя престарял помощник, който си пробиваше с лакти път през навалицата, и то с такова упорство и енергия, че още малко и щеше да стигне до особата, която се дереше така пронизително. Окуражен от този пример, младият човек пристъпи напред, но зае такава позиция, че да може да се движи свободно и в случай на нужда да се оттегли навреме.

— Призовавам те, Ъртли Потър, и теб, Призървд Грийн, и теб, Фейтфул Уонтън — чу той крясъка на Дизайър, която се спря да си поеме дъх, преди да подхване отново прочувствения си призив към своите съседи, — и теб, Ъпрайт Крук, и теб, Рилент Флинт, и теб, Уелти Пуър89 да ми бъдете свидетели и поръчители. Всички заедно и всеки поотделно, ако пожелаете, можете да удостоверите, че винаги съм била покорна и любяща съпруга на човека, който ме напусна на тия години и остави на ръцете ми такава многобройна челяд, която трябва да храня и възпитавам, и на всичко отгоре…

— Отде знаеш — прекъсна я съвсем уместно собственикът на „Ръждивата котва“, — че добрият човек е избягал? Вчера беше весел ден и нищо чудно твоят мъж да е бил като някои други, които мога да назова — но няма да направя такава глупост, — да е бил, както се казва, малко на градус и да се е поуспал. Обзалагам се, че скоро всички ще видим как честният шивач изпълзява от някой плевник, бодър и готов да смуче пак своята горчивка, сякаш след последната всеобща веселба не е плакнал гърлото си с хладка вода.

Тази духовитост на кръчмаря бе последвана от тих, но почти дружен смях, макар че не предизвика дори усмивка върху разтревоженото лице на Дизайър, което изразяваше такава скръб, като че завинаги бе загубило способността си да се усмихва.

— Но той не е такъв, не е такъв! — възкликна безутешната съпруга на добрия майстор. — Няма навик да се напива дори по такъв повод като увеселение по случай победа на негово величество; той беше отдаден всецяло на работата си и именно за работата му най-много се тревожа. След като толкова години съм разчитала на труда му, тежък кръст е за една безпомощна жена да бъде изведнъж оставена сама да издържа цялото семейство. Но аз ще му го върна тъпкано, ако има закон в Роуд Айлънд и в плантациите на Провидънс! Сега не смее да покаже жалката си мутра, ала като изтече законният срок и се върне, ще види, че подобно на много други нехранимайковци преди него е останал и без жена, и без къща, в която да подслони грешната си глава. — Но като съзря любопитната физиономия на стария моряк, който в това време се бе добрал до самата нея, внезапно добави: — Ето един непознат човек, дошъл отскоро в града! Приятелю, срещал ли си по пътя си насам някакъв скитащ беглец?