Червеният корсар

Уайлдър поклати глава по начин, който много ясно показваше, че добре разбира това коварно спокойствие, и с предишната бавна крачка продължи към града. Дълго вървя така, без да забелязва, че времето тече, и навярно щеше да загуби сметката на още много минути, ако леко докосване по рамото не бе го изтръгнало внезапно от мислите му. Трепвайки от това неочаквано прекъсване на размишленията му, той се обърна и видя, че докато бе вървял бавно, го бе настигнал морякът, когото за последен път бе срещнал в компанията, в която толкова желаеше да се намира.

— С вашите млади крака, мастър — заговори той, щом успя да привлече вниманието му, — вие можете да се носите като кораб с всички платна; и все пак аз ви настигнах със старческите си нозе, така че можем пак да разговаряме.

— Ти май имаш необикновената дарба „да пориш вълните с хакборда си“ — отвърна Уайлдър с подигравателна усмивка. — Ако плаваш по тоя чуден начин, кой знае докъде можеш да стигнеш.

— Виждам, братко, че си обиден, загдето вървя по петите ти, но така аз просто се подчиних на твоя сигнал. Нима очакваше, че стар морски вълк като мен, стоял бог знае колко пъти на вахта на флагмански кораб, ще се признае за невеж по който и да е въпрос, свързан със синьото море? Отде да зная, дявол да го вземе, дали между хилядите кораби, спущани на вода напоследък, няма и някой, умеещ да плава най-добре с кърмата напред? Казват, че корабът се правел по образец на рибата; в такъв случай трябва да се построи кораб като рак или мида, за да бъде такъв, какъвто го описвате.

— Добре, старче. Предполагам, че адмиралската вдовица вече те е възнаградила с хубав подарък и цял сезон можеш да стоиш закотвен, без да те е грижа как ще се строят корабите в бъдеще. Моля те, кажи ми: възнамеряваш ли да държиш все същия курс по този склон?

— Да, докато не стигна до долу.

— Това ме радва, защото аз пък имам твърдото намерение да се изкача обратно. И тъй, както казваме по море, когато сме свършили разговора си: „Всичко хубаво!“

Старият моряк се засмя, като видя, че младият човек се обърна рязко кръгом и тръгна отново в същата посока, от която току-що се бе спуснал.

— Ах, ти никога не си плавал с контраадмирал! — каза той и продължи надолу, избирайки внимателно пътя си, както подобава на неговата възраст и немощ. — Не, колкото и да бродиш по море, не можеш да се шлифоваш, ако не направиш един-два курса с флагмански кораб, и то на бизана!

— Нетърпим дърт лицемер! — процеди през зъби Уайлдър. — Тоя мошеник е видял и по-добри дни, а сега злоупотребява със знанията си, за да мами една глупава жена. Добре, че се отървах от такъв негодник, който сега, когато не е способен да работи, изглежда, е направил лъжата свой занаят. Ще се върна обратно. Пътят е свободен, а кой знае какво може да се случи?

По-голямата част от горния монолог бе изречена, както отбелязахме, полугласно, а останалата бе изказана мислено, но като се има пред вид, че нашият авантюрист нямаше слушател, все едно че я бе разтръбил. Смътно изразената по този начин надежда обаче едва ли щеше да се сбъдне скоро. Уайлдър се изкачваше бавно по хълма, стараейки се да си придава безгрижен вид на безцелно разхождащ се човек, ако случайно връщането му привлечеше внимание; но макар и да се въртя дълго на открито под прозорците на вилата на мисис Де Лейси, не можа да зърне повторно нейните обитателки. По куфарите и вързопите, които се изнасяха от къщата на път за града, и по забързаната суетня на мяркащите се от време на време слуги личеше, че тук се готвят за скорошното заминаване; но, изглежда, че главните обитателки на дома се бяха оттеглили във вътрешните помещения на сградата, вероятно от съвсем естествено желание да поговорят насаме и да се сбогуват нежно. Уайлдър се обърна, ядосан и разочарован, че напрегнатото му бдение не бе дало резултат, но изведнъж иззад ниската стена, на която се облегна, чу отново женски гласове. Те се приближаваха и скоро острият му слух разпозна благозвучния глас на Гъртруд.