По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
В продължение на няколко минути следи как самолетът кръжи над хълма, недалеч от пещерата. Дали пилотът бе забелязал нещо? Джаред беше минал през този район, когато се спускаше и следите му в снега сигурно се забелязваха. Съмняваше се, че точно това бе привлякло вниманието на пилота. Трябва да беше забелязал нещо друго.
Самолетът, прелетял над тях миналата седмица, го беше разтревожил не на шега, а сега безпокойството му се бе удвоило. Реши да се върне в пещерата веднага щом намери елха за Виктория.
Спусна се още стотина метра надолу по хълма и стигна до една горичка от борове, откъдето сечеше дърва за огрев. Виктория бе споменала, че иска някое двуметрово дърво и той се огледа наоколо. Навлезе в гората, като внимателно избираше, докато накрая намери това, което търсеше. Беше съвсем малко по-високо от него и беше стройно и клонесто. Представи си как ще се усмихне Виктория, когато го внесе в пещерата.
Започна да сече и дървото падна на шестия удар. Окастри по-ниските клони и го повлече, като се стремеше да се връща точно по дирята, която беше оставил на идване.
Последния път, когато бе имал коледно дърво, майка му умираше. Беше му дала пет долара и ключа от колата й, за да купи някое. Всичко, което можа да намери за тези пари, беше едно малко хилаво дръвче. Сложи го в спалнята й, за да може да го вижда и го украси. Тя почина месец по-късно, на сутринта след големия им мач с „Чехалис“.
Джаред винаги си бе мислил, че това ще си остане последният път, когато бе споделял Коледа с някой много близък за него човек. Ала сега, когато Виктория бе му станала толкова скъпа, празничното очакване се бе завърнало в сърцето му и той мечтаеше да празнуват двамата.
Вече бе започнал да се изкачва обратно по планинския склон, когато отново чу в далечината звук на мотор. Вдигна поглед и накрая забеляза хеликоптер, идващ откъм долината. Самолетът беше забелязал нещо и сега хеликоптерът идваше да разузнае.
Пилотът насочи машината право към хълма. За негово най-голямо учудване хеликоптерът направи няколко кръга над равното било и се приземи. Джаред изпадна в паника — машината бе толкова близо до дома му. Бяха ли забелязали пещерата? Той стоеше безпомощно и гледаше към хълма, заслушан как звукът от мотора постепенно заглъхва.
— О, Господи! — простена отчаяно с натежало сърце.
Трябва да беше издирващата експедиция. Нямаше място за съмнение. Виктория бе в опасност!
Той бе на около три километра от пещерата, а освен това трябваше да се изкачва. Щеше да му отнеме най-малко час. Захвърли дървото и започна да се изкачва по заснежения склон, помагайки си с ръце и крака. След минути леденият въздух вече пареше в дробовете му и той се задъха. Но нищо не можеше да го спре в желанието му да стигне колкото се може по-скоро при Виктория!
Четиринадесета глава
Отне им само петнайсет минути да я намерят по следите в снега. Виктория седеше в люлеещия се стол на Джаред, когато първият полицай нахлу през вратата с насочена карабина.
— Останете по местата си! — изкрещя той.
Още двама го следваха — единият беше с бейзболна шапка, а другият с плетена скиорска шапка. И двамата бяха облечени с патрулни канадки и шерифски значки. Бяха въоръжени.
— Къде е Уайлд? — извика първият.
— Джаред не е тук — рече тя с немощен глас.
Цялата трепереше от уплаха. Полицаите бяха готови да стрелят при първия опит за неподчинение.
— Провери, Джим — нареди мъжът с бейзболната шапка.
Джим му подаде пушката си, извади пистолет и фенерче и се втурна да претърсва пещерата. Погледна в спалнята и склада и се появи с пушката на Джаред.
— Чисто е — съобщи той и прибра оръжието си.
— Провери жената!
Полицаят накара Виктория да се изправи и я обискира. Когато свърши, й нареди да седне отново. Тогава онзи с бейзболната шапка приближи към нея и я погледна в упор.
— Вие ли сте госпожица Рос?
— Да — каза Виктория.
— Боя се, че трябва да ви арестувам.
— За какво?
— За нападение над Стив Парнъл.
Тя премигна няколко пъти.
— Но той се опита да ме изнасили!
— Госпожице, не е моя работа да разследвам това. Издирваме ви от седмици, без да сме сигурни труп или беглец търсим. — Той се огледа наоколо. — Предполагам, това е скривалището на Джаред.
— Да, така е. Джаред ми спаси живота. Ако не беше той, отдавна да съм мъртва.
Другите двама продължаваха да претърсват.
— Господи! — възкликна Джим. — Тук има провизии за цяла година. Погледни всичко това, Рог. Този тип е живял тук години. Значи Парнъл се оказа прав.
— Къде е Уайлд сега, госпожице Рос? — попита полицаят, който явно ръководеше операцията.