По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
След няколко часа преодоля най-стръмната част от пътя и навлезе в гористата клисура, която скоро се разшири в каньон. Напредваше бавно. Около обяд спря да си почине край потока, пийна ледена вода и яде малко от храната, която носеше.
Трябваше да продължи прехода, без да спира, и да се опита да стигне преди мръкване. Не беше си взел завивка. Погледна небето и разбра, че не разполага с много време.
Продължи, като следваше течението на потока през гъстата гора. Когато слезе в подножието на планината, вече почти се бе стъмнило. Последните един-два километра бяха същински ад.
Най-накрая, олюлявайки се, той се добра до хижата на Маки Бийн. Съзря мъждива светлина да се процежда през прозореца и сърцето му лудо заби с надежда.
Джипът на Маки беше паркиран до къщата. Снегът почти го беше затрупал. Приятелят му не го беше карал от доста време, може би от седмици. Джаред почука на входната врата. Когато не получи отговор, той бутна вратата и влезе. Всекидневната тънеше в боклуци и прахоляк, както обикновено. Керосинов фенер се мъдреше на масата наред с празна бутилка от уиски.
— Маки! Маки, тук ли си?
Не получи отговор. Отзад имаше малка спалня. Джаред взе фенера и се запъти натам. Маки се бе проснал на леглото и хъркаше невъобразимо. Въпреки че беше облечен, наполовина се бе покрил със завивките. Легнал с ботушите, Маки бе изпаднал в пиянско вцепенение, което впрочем бе едно от обичайните му състояния.
Джаред вдигна високо фенера и разтърси рамото на стареца.
— Маки! Събуди се! — Последва глухо ръмжене. — Маки, аз съм — Джаред! Трябва да взема джипа ти.
Всички опити да го свести се оказаха безплодни. Джаред огледа стаята. Въздухът бе застоял и миришеше на гнило. Зачуди се дали би могъл да открие ключовете в този безпорядък. Искаше да тръгне за Едгър веднага. Но може би бе по-добре да почака до сутринта.
Въздъхна примирено, свали ботушите на Маки, след което зави стареца с одеялото. Върна се в предната стая и се стовари на овехтелия скърцащ стол. Беше изтощен, но знаеше, че няма да може да заспи. Мисълта за Виктория не му даваше покой. През целия ден си бе представял лицето й, изпитвайки смътна тревога пред неизвестността.
Решението да я последва дойде спонтанно. Не можеше да остане в пещерата и да агонизира бавно. Животът му вече нямаше никакъв смисъл без нея.
Когато си почина малко, Джаред стана, свали си палтото и запали огън. След това се разтършува да намери нещо за ядене. Когато задоволи глада си, той отиде пак при Маки, Старецът не бе помръдвал.
Когато тръгна към вратата, Джаред ненадейно съгледа образа си в пукнатото огледало над скрина с чекмеджетата. Взря се в буйната си коса и брада. Значи това беше мъжът, чието лице Виктория бе виждала дни наред и в когото се бе влюбила.
Той затвори очи и опита да си представи как изглежда без брада — беше момче, когато се бе бръснал за последен път. Знаеше, че много се е променил, и че дори да си махнеше брадата, нямаше да е същият. Но това беше неизбежно след толкова години. Но щом бе решил да се връща в Едгър, не биваше да се появява там като дивак.
Отвори горното чекмедже на скрина и потърси ножица. Скоро откри една и се залови да подстриже брадата си. Намали я съвсем, след което подряза и косата си някъде до яката, като я подравни, доколкото можа.
Маки използваше бръснач, но Джаред не можа да го открие в чекмеджето. Повдигна фенера и се огледа из стаята. Забеляза го в ъгъла, заедно с легенче мръсна сапунена пяна.
Успя да се избръсне, като се поряза само няколко пъти. Свърши и се взря в образа си.
Не можа да се познае. От огледалото го гледаше гладко избръснат мъж — мъжът, в когото се бе преобразил през последните няколко седмици благодарение любовта на Виктория. Бавно, но сигурно тя му бе помогнала да смени старата си кожа и той вече не беше някогашният подивял отшелник.
— Виктория — промърмори той, — надявам се да ме харесаш повече като нормален човек.
От порязаните места течеше кръв и той залепи малки късчета хартия, за да спре кървенето. След това събра кичурите коса от грубия дъсчен под и ги изхвърли в кошчето. Дължеше на Маки едно чистене, но беше много уморен.
Сложи още няколко цепеници в огъня и се строполи в продъненото кресло. Само че затвори очи, и заспа дълбоко.
Рано на следващата сутрин Джаред събуди Маки. Старецът се взря в него с мътен поглед и премигна няколко пъти. Черепът му бе покрит с рядка посивяла коса, а червеният му нос ярко контрастираше с бледата болнава кожа на лицето. Необходими му бяха няколко секунди да осъзнае кого вижда.