По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
— Ти не искаш да останеш с мен!
Беше на ръба на отчаянието. Сега животът на Джаред й изглеждаше двойно по-трагичен.
Виктория не намираше думи, с които да го успокои. Всичко, което можеше да направи за него, бе да го прегърне. Започваше да разбира, че нещата са извън нейния контрол. С огромна тъга тя призна пред себе си, че ако го напусне, ще го изгуби завинаги.
Откровението на Джаред оказа чувствително въздействие върху отношенията им. Виктория не се съмняваше, че той преувеличава вината си. Наказанието, което сам си бе отсъдил, беше изгнание. Нищо чудно, че толкова ревностно пазеше самотата си.
През следващите дни тя се опитваше да поднови разговора, но Джаред отказваше. Единственото нещо, което имаше значение за него, бе дали тя възнамерява да остане при него, или не.
Безизходното положение се усложняваше и от опасенията й да не забременее. Когато му обясни някои деликатни моменти, той я увери, че разбира и й обеща да се въздържа от контакти, докато трае месечното й неразположение, но в крайна сметка напрежението между тях се увеличи.
В продължение на около седмица живяха като в сън. Уж бяха приятелски настроени един към друг, но близостта и топлотата в отношенията им бяха изчезнали. Джаред продължаваше да бъде мил, но все повече се затваряше в себе си. Виктория не можеше да се примири с това, което се случваше между тях.
Първата нощ той поиска да се оттегли в спалнята, но тя настоя да остане. Той се съгласи, дори я държа в прегръдките си през цялата нощ, но на третия ден каза, че му е прекалено трудно да спи до нея и да не могат да правят любов.
Тя му призна, че съвсем не е станала равнодушна към него и временното им въздържание не бива да се превръща в наказание за него. И за да му докаже любовта си, тя често го целуваше, но в погледа му винаги се таеше болка, защото знаеше, че трябва да се оттегли. И безкрайно съжаление. Беше му благодарна, че поне не настоява.
Почти не излизаха от пещерата, тъй като времето беше променливо. А и Джаред имаше доста работа. Виктория чистеше и подреждаше, но и двамата се отдадоха най-вече на четене.
Веднъж, някъде към средата на месеца, се случи ясен ден. И двамата бяха започнали да се чувстват наистина като затворници, затова решиха да се поразходят. Въздухът беше леден, но разходката повдигна духа на Виктория. Джаред също изглеждаше малко по-ведър и тя бе доволна.
Когато стигнаха до билото на хълма, където имаше съвсем малко сняг заради вятъра, Виктория започна да тича, радостна, че може да се раздвижи и да се ободри въпреки студа. Тя се обърна и помаха на Джаред да я последва. Извика му да се състезават до оголените скали отсреща, които се виждаха на около стотина метра.
Той тръгна след нея. Скоро състезанието се превърна в лудо преследване. Джаред я заплаши, че щом я хване, ще натрие лицето й със сняг. Тя му извика през смях, че горчиво ще съжалява, ако посмее да го стори. Имаше трийсетина метра преднина и продължаваше да тича с всичка сила, като се хлъзгаше по заледената на места земя.
На двайсетина метра от скалите, Джаред я настигна, сграбчи я през кръста и я хвърли в една преспа.
— Ах, ти! — извика тя, когато се надигна от снега, плюейки. Джаред се смееше, докато тя, затънала до кръста, риеше снега наоколо и се мъчеше да го отърси от очите и косата си. — Почакай само да те хвана!
— И какво ще направи едно петдесеткилограмово слабаче като теб, ако ме хване? — подигра й се той като избяга встрани.
— О-о-о! — извика тя, сочейки го обвинително. — Не си по-добър от самонадеяните каубои у дома, които казваха, че не мога да участвам в родео, защото съм момиче.
— И грешаха ли?
— Да, умнико! И ти също!
Виктория загреба шепа сняг и го замери. Завари го неподготвен и го улучи право в лицето. Сега Джаред плюеше сняг. Тя закрещя от удоволствие, хвърли се върху него и го събори по гръб. Завряла лице в неговото, тя възтържествува:
— Никога повече не ме наричай слабаче, господинчо! Иначе ще ти се случи нещо наистина лошо!
— Ама че наивник съм бил, когато те спасих! Винаги си патя от прекалена добросърдечност.
— Твоят живот, господин Супермен, е подчинен на инстинктите ти — прошепна тя и гласът й се промени от внезапното безпокойство, което я връхлетя. — Знам, че си див по сърце.
Лицата им бяха само на сантиметри едно от друго, дъхът им се смесваше, и те продължаваха да се гледат в упор. Изведнъж Виктория сведе глава и устните им се докоснаха нежно.
Гладът, изострил се по време на въздържанието им, избухна и те започнаха да се целуват с настървение. Виктория чувстваше, че изнемогва от страст и леко ухапа устните му. Целуваха се толкова лудо, че тя се изненада, когато Джаред внезапно се отдръпна. Премигна и видя тревогата, изписана на лицето му.