По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
— Е, как е палтото? Добра работа ще ти върши, нали?
— Това е най-хубавото палто, което някога съм имала!
Той се усмихна и Виктория се надигна на пръсти да го целуне.
— Да се разходим ли още малко, Виктория?
— Първо искам да ти задам един въпрос.
Джаред усети безпокойството в гласа й.
— Какво има?
Тя прехапа устни.
— Последните няколко дни бяха най-прекрасните в живота ми. Беше наистина необикновено преживяване да бъда с теб.
— За мен също.
— Знам, че си загрижен за мен, но…
— Какъв е проблемът?
— Проблемът е, че ние жестоко се мамим. Това не може да продължава. Не и по този начин!
— Защо?
— Джаред, не мога да остана тук завинаги. Някак не е истинско… Сякаш изживяваме красива фантазия.
Той се умълча.
— Не разбираш ли?
— Тук съм от толкова години — рече той — и съм щастлив.
— Да, но… аз не съм като теб. Моят живот е бил по-различен…
Той не й отговори, дори не я погледна. Изведнъж всичко й се стори безнадеждно. Как да проникне в душата му? Какво очаква той — че ще остане да живее в пещерата като негова любовница?
— Кажи ми какви планове имаш. Как си представяш бъдещето?
Джаред я погледна с тъмносините си очи и тя усети непоколебимостта му. Но стоеше и чакаше. Най-накрая той се осмели:
— Обичам те, Виктория! И искам това да продължи вечно.
Думите му стоплиха сърцето й. И въпреки суровостта и мъжествеността му, в този момент той й се стори невинен и искрен като момче. Почти си го представи как казва същите слова на Трейси, неговата любима от гимназията. И тогава е страдал, както страдаше сега. Очите й се напълниха със сълзи, тя се протегна и придърпа главата му, за да го целуне. Устните им се докоснаха, но Джаред побърза да се отдръпне.
— Не се разстройвай заради мен — помоли го тя.
— Какво искаш? Какво възнамеряваш да правиш?
— Искам да останем заедно, но не тук.
Той поклати глава.
— Не!
— Знам, ти каза, че не искаш да се върнеш, че никой не те очаква в Едгър. Не това ти предлагам. Можеш да дойдеш с мен в Калифорния. През пролетта договорът за наема на ранчото изтича. Не е като в големия град, нито като в Едгър. Природата ще ни заобикаля отвсякъде, Джаред! Лесно ще се приспособиш. Аз ще ти помогна.
Той отново се загледа в заснежените върхове.
— Не, не мога.
— Защо? Страхуваш ли се?
Той поклати глава.
— Не, не е заради това.
— Тогава заради какво?
Той мълчеше.
— Джаред, кажи ми! Нима не разбираш, че не можеш да бягаш вечно от този проблем? Изминали са години и трябва да забравиш случилото се. Не бива да съсипваш целия си живот!
— Ти не разбираш…
— Не, не разбирам! Защото не ми казваш какъв е проблемът.
Той отново се обърна към нея и я погледна тъжно. Опита се да каже нещо, но гласът му секна.
— Тод… Парнъл… не умря случайно.
Кръвта се отдръпна от лицето й.
— Какво означава това? Какво искаш да кажеш?
— Аз исках да го убия! Умря, защото исках той да умре!
Беше шокирана. Това бе последното нещо, което бе очаквала да чуе от него.
— Да не би да се опитваш да ми кажеш, че си го направил нарочно?
— Да. Бях побеснял тогава. Тод ме тормозеше от доста време, главно заради Трейси. Същата нощ се опита да ме предизвика да се бием. Каза някои ужасни неща за Трейси само за да ме подлуди. Не можех да издържам повече. Чашата на търпението ми преля. Започнахме да се бием и нещо сякаш ме подтикваше отвътре. Не можех да престана да го удрям. Спрях едва когато разбрах, че е мъртъв.
— Но Трейси е свидетелствала, че се е случило при самоотбрана. Ти просто си се защитавал!
— В началото наистина беше така. После загубих контрол над себе си. Не спрях да го удрям, макар да знаех, че ще го пребия.
— Това не те прави убиец. Законът взима под внимание всички обстоятелства. Прокурорът е преценил, че не бива да предявява иск.
— Трейси е излъгала заради мен. Знаех, че ще го направи. Затова реших да си отида и никога повече да не се върна.
— Но, Джаред, минали са години!
Той я хвана за раменете. Очите му бяха замъглени от сълзи.
— Знам какво направих и живея със съзнанието за вината си. Нищо не може да промени случилото се. Моето отшелничество е моето наказание. За мен няма давност!
— Ако си направил грешка, вече си си платил за нея.
— Животът ми свърши, когато напуснах Едгър — рече той. — До края на дните ми ме очаква само безрадостно съществуване.
— Но сега нещата са различни. Вече не си сам, аз…