По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
— Какво има?
— Шшт!
Той се ослуша. В този миг го чу — звук от мотор. Първата й мисъл бе, че е хеликоптерът. Но звукът беше различен. Тя се измъкна от прегръдките му и понечи да се изправи, но Джаред я задържа.
— Не мърдай!
Виктория го погледна и видя самолета. Беше на малко повече от триста метра височина и летеше почти над тях.
— Не трябва ли да се скрием?
— На открито сме и лесно ще ни забележат. Всяко движение би привлякло погледа. Единственият ни шанс е да стоим неподвижно.
— Какво ще стане, ако ни видят?
— Предполагам, зависи кой е в машината. Всеки пилот, който познава областта, ще сигнализира, ако ни види. А властите знаят, че никой няма да е тук по това време на годината, освен ако нещо не е наред.
— Освен ако сме ние — добави тя.
— Да, освен ако сме ние.
Самолетът отлетя. Така и не стана ясно дали ги е забелязал, или не.
— Какво мислиш, Джаред?
— Предполагам, че не са ни забелязали. Но човек никога не знае. Ако ги бях чул по-рано, щяхме да успеем да се скрием в скалите.
— Грешката е моя.
— Не, проблемът е, че ужасно много ми харесваш…
Виктория отново се отпусна върху него и го целуна леко.
— И ти ужасно много ми харесваш!
— Това е истинският проблем, нали?
Тя поклати глава.
— Какво имаш предвид?
— Тъй като вече сме в безопасност, мисля, че проблемът отпада.
— Да не би да предлагаш нещо, Виктория?
— Ами, да.
Джаред запали буен огън, за да затопли пещерата. Бяха се любили безумно, неспособни да се наситят един на друг. Скоро след като удовлетвориха дивата си необуздана страст, започнаха отново. Когато най-сетне се отдръпнаха един от друг, и двамата лепнеха от пот и Виктория се чувстваше напълно изтощена.
Остана да лежи по гръб с отпуснати безжизнено ръце. Вътре в нея възбудата все още слабо пулсираше, макар оргазмът й да отминаваше. Дори пръстите на ръцете и краката й бяха изтръпнали.
И Джаред лежеше обезсилен. По дишането му можеше да каже, че е в същото състояние като нея. Не се докосваха, но душите им си принадлежаха, слети в една.
— Винаги ли си така всеотдайна?
— Имаш предвид с други мъже?
— Да.
— Господи, не!
— Защо?
— Защото едва ли някой мъж е толкова умел в любовта като теб, Джаред.
Харесваше му да ласкаят самолюбието му, но Виктория говореше самата истина. Беше си заслужил комплиментите.
След няколко минути той се повдигна на лакът, наведе се и я целуна по устните. След това стана и отиде до прозореца. Виктория забеляза, че той се взира в небето. Досети се, че мисли за самолета.
Любиха се отново, този път по-бавно и по-нежно отпреди. После дълго мълчаха и Виктория заспа в прегръдките му.
Този ден беше изкупление за тревожната седмица. Топлотата и близостта им се бяха възвърнали, но никой от тях не беше забравил, че живеят на заем.
На следващата вечер, след като стоплиха вода и се изкъпаха един друг, се любиха нежно под завивката. След това Виктория положи глава на рамото му и му разказа за баба си и за ранчото.
Джаред изслуша историята и накрая каза:
— Загубих представа за времето. Скоро не е ли Коледа?
— Да, след два дни.
— Ти си ги броила!
— Обичам Коледа — просто призна тя.
— Защо не ми каза, че е толкова скоро? Нали говорихме, че ще украсим елха…
— Наистина ли искаш? Мислех, че тогава просто беше вежлив.
— Съжалявам единствено, че нямаме подаръци и хартия да ги опаковаме.
— Какво щеше да ми подариш, ако можеше да отидеш в магазин?
Той помисли за момент.
— Предполагам електричество, течаща вода и водопровод. Всичко, което ще те задържи тук.
Тя го побутна лекичко.
— Мъжете просто обичат практични подаръци, нали?
— А ти какво би ми подарила?
— Толкова е близо до ума! Сила, за да си простиш. — Той замълча. — Това, което не разбираш — продължи тя, — е, че останалата част от света вече ти е простила за Тод Парнъл.
— Не, не съм сигурен в това.
— Не можеш да съдиш за всички по Стив Парнъл. Той и брат му явно винаги са създавали проблеми. А Стив е просто един антисоциален тип. Той не е добър човек.
— Мисля, че говорехме за Коледа. Утре ще бъде хубав ден. Ще взема брадвата и ще сляза в ниското, за да намеря едно наистина хубаво коледно дърво.
— Добре — примири се тя. — А докато те чакам, ще се опитам да направя някакви играчки.
На следващата сутрин той наистина се приготви да тръгне. Виктория го наблюдаваше, докато си обличаше палтото, шапката и ръкавиците. Когато беше готов, тя се сгуши в него.
— Бъди добро момиче, докато ме няма! — предупреди я той и я потупа с пръст по носа.