По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
— Какво? Кой, по дяволите… — Той го изгледа подозрително. — Джаред, ти ли си?
— Да, аз съм.
— Какво се е случило с теб?
— Снощи имах малка схватка с бръснача ти. Надявам се, не възразяваш.
— Но какво правиш тук?!
— Трябва да ме закараш до градчето, Маки. Наистина е важно.
Маки поклати глава, очевидно съзнанието му още бе замъглено от алкохола.
— Никъде не мога да те закарам, синко. Не съм се качвал на джипа от три седмици. Не знам дори дали ще запали.
— Трябва да стигна в града на всяка цена!
Маки затвори очи. Очевидно го болеше глава.
— Дай ми малко време, синко. Все едно, че съм в ада!
— Маки…
Старецът стисна очи от болка и Джаред разбра, че е безполезно да го моли. Излезе от стаята и се огледа. Дали да не тръгне пеша за града? Щеше да му отнеме целия ден. По-добре да остави Маки да си почине още няколко часа.
В девет часа старецът още не бе дошъл на себе си. Около десет часа обаче Джаред реши да опита пак.
— Маки, по-важно е от всичко, което си правил някога за мен! Целият ми живот зависи от това!
Маки отвори око и го изгледа.
— Това наистина ли си ти, синко?
— Аз съм, Маки.
— Тогава върви и, ако можеш, запали проклетата машина! Ключовете висят на една кука в килера до кухнята. — И той отново спусна клепачи.
Джаред го потупа по рамото. После взе ключовете, облече си палтото и излезе. Клоните на дърветата бяха неподвижни. Наоколо цареше покой като в църква. Измете снега от колата и влезе в купето. Разгледа таблото. Господи, притесни се той, какво се правеше най-напред?
Натисна съединителя и завъртя ключа. Двигателят изръмжа немощно и млъкна. След доста борба моторът кихна няколко пъти и накрая запали.
— Дръж се, Виктория! — извика той радостно. — Идвам!
Имаше около метър сняг по пътя и беше невъзможно да кара бързо, защото щеше да излети в канавката. Докато стигне до магистралата, мина почти час.
Асфалтираният път, който минаваше през долината, му се стори някак странен, а превозното средство, което профуча покрай него, още повече. Една кола се зададе в отсрещното платно, после някакъв джип и един пикап с каравана. Джаред не можеше да седи там целия ден и да гледа колите, затова, когато стана чисто, излезе на магистралата.
Почти веднага го застигна кола. Джаред погледна скоростомера. Караше едва с двайсет и пет километра в час. За него и това беше бързо. Вдигна на четирийсет, за да не пречи на движението.
Сърцето му биеше силно и той стискаше притеснено волана, сякаш сега се учеше да шофира.
— Надявам се, че ще го оцениш, Виктория — промърмори той. — Чувствам се като в ада.
След като измина няколко километра, самообладанието му взе да се възвръща, въпреки че продължаваше да се взира впечатлен в блестящите коли. Къщите и другите сгради покрай пътя също му изглеждаха странни. Хижата на Маки Бийн и тоалетните при къмпинга, бяха единствените постройки, които бе виждал от години.
Наближаваше Едгър, защото околността вече му се струваше позната. Отмина бензиностанцията, откъдето преди зареждаше бензин. Спомени нахлуха в главата му. Чувстваше се като възкръснал.
Но въодушевлението му бе помрачено от страха, че нещо ужасно може да се е случило на Виктория. Държеше много на нея и не можеше просто да сложи край на връзката им. Трябваше да я намери и да й каже, че я обича.
Стигна отбивката за Едгър. Почти всичко, което виждаше наоколо, му беше познато, но някак чуждо. Мина покрай магазина за рибарски принадлежности, откъдето някога си купуваше стръв. Чудеше се дали ще срещне някой стар приятел и дали ще го познаят.
Къщата на госпожа Несбит си беше на старото място, вдясно от пътя, и лампичките на коледното дърво просветваха през прозореца. Забравил бе, че е Коледа. Когато мина покрай къщата, си помисли, че госпожа Несбит никога преди не бе украсявала така празнично дома си. По верандата се виждаха деца и той си помисли, че тя може би вече не живее тук.
Джаред мина по улицата, водеща към къщата на майка му, и погледна натам. В гърлото му бе заседнала буца. Почти очакваше да види майка си в старата й кола.
След минути стигна до центъра. Сградите, познали от детството му, си бяха същите, с изключение на една-две нови. Джаред отби встрани и огледа улицата. Очите му търсеха някакъв признак за присъствието на Виктория. Не знаеше къде да я търси. Дали да спре някой на улицата и да попита за нея?
Излезе от колата. Улицата пустееше. Беше облечен с палтото си от еленова кожа и си помисли дали да не го остави в колата, за да не привлича вниманието, ала реши, че бездруго веднага ще го забележат. Без съмнение появата му щеше да предизвика сензация.