По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
— И ти бъди внимателен! Не искам да ти се случи нищо лошо.
— Господи, Виктория, започваш да говориш като истинска майка.
Тя дръпна брадата му.
— Обзалагам се, че ще се изчервиш от тези си думи, когато забременея.
— Знаеш, че животът в планината и без това е суров. Само бебе ни липсва!
— Повярвай ми, все още няма за какво да се тревожиш.
Той преглътна трудно.
— Знам.
Виктория хвана ръката му и я притисна до гърдите си.
— Обичам те, Джаред! Искам да го знаеш.
Очите му блестяха, когато я погледна.
— Това е най-хубавото нещо, което ми е казвал някой от петнайсет години насам.
После я целуна, взе брадвата и излезе.
Виктория затвори внимателно вратата и я подпря с камъка. Обърна се и огледа пещерата, превърнала се в неин дом в продължение на около месец. Джаред го нямаше и сега всичко й се стори пусто. Не беше оставала сама от онзи път, когато той беше на лов. Колкото и да бе примитивно това място, бе го споделяла с Джаред и й бе скъпо.
Седна в люлеещия се стол и се вгледа в потрепващите пламъци на огъня. Опита се да мисли за бъдещето, но й беше трудно да си представи времето след Коледа. Беше ли заприличала на Джаред? Нима вече живееше ден за ден и се бе посветила единствено на настоящето?
Не беше се замисляла сериозно как и къде ще живее. Снеговете и любовта на Джаред я бяха накарали да направи по-лесния избор. Означаваше ли това, че се е предала и остава тук до пролетта?
Виктория не искаше да мисли за това точно сега. Дълбоко в себе си тя се тревожеше за Джаред, което изглеждаше малко глупаво. Та той беше доказал, че може да се грижи за себе си по-добре от всеки друг! Нима можеше да се върне в Калифорния и да престане да мисли за него? Не! Постоянно щеше да си го представя как седи сам в пещерата или как се разхожда до водопада…
Тя придърпа люлеещия се стол близо до прозореца и се опита да почете. Но не можеше да се концентрира. Опита да си намери някаква работа, но нямаше много какво да се прави.
Не беше много гладна, но изяде една ябълка. Свърши, сложи ръце на хълбоците си и извика високо:
— О, по дяволите!
Май започваше да полудява.
Спасението бе да излезе навън, да глътне малко чист въздух и да се поразтъпче. Бързо се зае да навие кожи около краката си, облече си палтото, ръкавиците и шапката, и излезе. Мраз бе сковал всичко наоколо и вятърът бе стихнал, което бе необичайно. Слънцето се мъчеше да проникне през облаците.
Тя си проправи път през снега към билото на хълма, където обикновено се разхождаха с Джаред. Почувства се някак особено тук без него. Толкова бе свикнала с компанията му, че сега изпита безкрайна самота. Наистина го обичаше и това я тревожеше.
Ако любовта й беше истинска, как щеше да живее без него? Нима щеше да идва в планината да го вижда? Трябваше ли да живее в неговия измислен свят или трябваше да се върне в своя собствен?
Виктория така бе потънала в мисли, че не чу самолета. Когато звукът от мотора накрая я извади от унеса й, тя видя гигантската птица да лети над долината. Застана в ужас. Беше застанала на открито, на върха на хълма и на петдесет метра наоколо нямаше къде да се скрие.
Спомни си думите на Джаред, че и най-малкото движение би привлякло погледа и застана неподвижно като Статуята на свободата в залива на Ню Йорк. Бавно се сниши, за да стане по-незабележима.
За неин още по-голям ужас самолетът плавно се издигна и направи кръг към веригата хълмове откъм нейната страна. И тогава се насочи точно към нея. Този път не отлетя, както винаги досега. Задържа се, закръжа като гигантски лешояд, съзрял труп на заснежената земя.
След третия лупинг, все по-ниско и по-ниско, стана ясно, че са я забелязали. Тя се стъписа при мисълта, че е издала Джаред. Ако случайната й грешка завършеше с идването на властите, той никога нямаше да й прости. И тя никога нямаше да си прости.
След пет мъчителни минути самолетът най-накрая отлетя в посоката, от която бе дошъл. Виктория не знаеше какво да мисли, нито какво да прави. Поне не я бяха видели да излиза от пещерата. Беше на около стотина метра от нея и знаеше, че трябва незабавно да се скрие.
Изтича до пещерата. Когато се озова вътре, усети, че се бе изпотила от напрежение. Сърцето й лудо препускаше. Изпита ужасното чувство, че светът, който бе оставила зад себе си, отново бе навлязъл в живота й. Въпросът бе дали светът, който бе открила с Джаред, ще бъде разрушен.
Когато вече се бе спуснал по склона, Джаред чу самолета за първи път. Досега внимателно бе избягвал дълбокия сняг, тъй като имаше опасност от лавини, но когато го видя, се разтревожи и навлезе в гъстата гора.