По закона на сърцето
- Автор: Кайзър Джанис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «По закона на сърцето». Краткое содержание книги:
Тръгна по тротоара, мина покрай няколко празни магазина и стигна до бара. Не изглеждаше така, както си го спомняше. Отпред се мъдреше нова табела. Не можеше да си спомни старото име на заведението, но дочу отвътре смях и реши да попита за Виктория.
Джаред отвори вратата. В първия момент не можа да види почти нищо, освен огледалото с коледните лампички зад бара и тъмните сенки на посетителите. Гласовете им мигом заглъхнаха и се възцари мъртва тишина.
Той остана неподвижен, докато очите му свикнаха с тъмнината и бавно започна да различава лицата на присъстващите. Бяха около шестима — зад бара едър мъжага с брада, който му се стори познат, някаква жена на средна възраст седеше с по-стар мъж в дъното и други двама на съседната маса. В близкия край на бара обаче забеляза ужасно познато лице. Стив Парнъл!
— Исусе Хр… — изфъфли Парнъл и застина с отворена уста. Тресна на бара бутилката бира и се изправя.
Всички бяха затаили дъх и вперили очи в Джаред.
Той стрелна Парнъл с поглед и попита:
— Къде е Виктория?
— Момчета — рече Парнъл и огледа бара, — знаете ли кой се отби току-що да ни каже здрасти?
— Къде е Виктория? — изрева Джаред.
— Това е дивакът, за когото само аз твърдях, че съществува — оповести Парнъл тържествуващо. — Добре го погледнете, приятели! Това е Джаред Уайлд. Обръснал си е брадата, но пак си е той.
— Милостиви Боже!
— Наистина ли е той?
Джаред огледа глуповатите физиономии и повтори:
— Моля ви, може ли някой да ми каже какво е станало с Виктория?
— Какъв е проблемът, Уайлд? — процеди Парнъл. — Самотен ли се чувстваш без приятелката си? Май ти е харесала онази сладурана и си слязъл от планината след нея?
Джаред пое дълбоко дъх, за да се успокои и отново повтори:
— Просто ми кажи къде е тя, Парнъл!
— Уайлд, не бих ти казал дори колко е часът!
Един дълъг миг те се измерваха ядно с поглед, докато до тях приближи барманът и рече, невярващо клатейки глава:
— Ама ти наистина си Джаред Уайлд! Не знам дали ме помниш. Името ми е Дан Хенсън. Играехме заедно баскетбол…
Джаред веднага бе разбрал, че го познава и сега побърза да стисне предложената му ръка.
— О, да спомням си! Здравей, Дан! Знаеш ли нещо за момичето, което търсеха с хеликоптера? Името й е Виктория.
— Да, всички видяхме как хората на шерифа я отведоха.
— Къде?
Барманът продължаваше да го гледа недоверчиво, като че ли Джаред беше някакъв призрак.
— Разпитаха я и я пуснаха. Миналата нощ преспа при Анна Нортън, защото полицията не й разреши да замине. Може би трябва да питаш Стив какво става. Тя е предявила иск срещу него.
Стив Парнъл отново се бе върнал на мястото си. В погледа му просветваше омраза. Беше полупиян.
— Знаеш ли, Уайлд — запелтечи той, — не мога да повярвам, че те виждам! Години те търсих из горите, а сега ти сам пристигаш тук с валсова стъпка…
Джаред не обърна внимание на подигравката му и се обърна към Дан Хенсън.
— Къде живее Анна Нортън?
Парнъл бутна Джаред в гърдите.
— Хей, пещерняко! На теб говоря! Имах си причина да те търся през всичките тези години и ти чудесно знаеш защо, нали?
Джаред погледна хладно Парнъл в очите и замълча.
— Ти уби брат ми, кучи сине! И избяга!
— Хайде, Стив — опита се да го дръпне настрани барманът и рече: — Успокой се.
Парнъл се освободи и кресна:
— Гледай си работата! Ще накарам този мръсник да си плати!
Дан Хенсън отново се опита да хване Парнъл. Но онзи го блъсна и барманът едва не се прекатури назад, докато в същото време Парнъл изненадващо удари Джаред в корема и той се преви. Парнъл му бе изкарал въздуха.
Джаред го изгледа със зачервено от болка лице и сви юмруци. Парнъл се втурна и отново удари Джаред, този път по главата.
Всички присъстващи скочиха и закрещяха. Барманът се съвзе и понечи да обуздае Парнъл, но другите го възпряха. Парнъл отново приближи към Джаред и му нанесе няколко силни удара. Но внезапно отстъпи назад. Лицето му бе станало алено.
— Какво има, Уайлд? — изхриптя той. — Страхуваш ли се?
— Бий се с него, Джаред! — извика някой, когато Парнъл отново вдигна юмрук.
— Не! Не искам да го пребия.
Парнъл се изсмя.
— Кой, мен ли?!
Джаред се наведе светкавично и сграбчи Парнъл, като му изви ръката отзад.
— Казах ти да спреш! — процеди той досами ухото му. — Трябва ли да те поваля на земята, за да разбереш?
Парнъл опита да се освободи, но Джаред се оказа по-силен. Накрая онзи се предаде и Джаред го блъсна към Дан Хенсън, който го накара да седне на един стол.
Джаред изтри струйката кръв в ъгълчето на устата си и се обърна към хората: