Ловци на мамути
- Автор: Оел Джийн М.
- Серия: earth’s children #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стойчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ловци на мамути». Краткое содержание книги:
— Трябва да уведомиш Майката, ако се каниш да използваш ново оръжие по време на лова, Талут. Знаеш, че и тя ще иска да го види — каза Диджи. Време е и аз да си извадя стрелите и колчаните. Ще приготвя и шатра. Вероятно няма да се върнем до вечерта.
След закуска Талут махна на Уимез и клекна до петно от мека пръст близо до едно от по-малките огнища в общата предна част, добре очертано от струящата през димоотвода светлина. В земята, близо до ръба бе забито костно сечиво, направено от крак на елен. Беше оформено като нож, или като заострена кама с право притъпено острие, започващо от колянната става и завършващо с остър връх. Талут го хвана, за топката при ставата, заравни пръстта с плоската му страна, после го обърна с върха надолу и започна да чертае знаци и линии по гладката повърхност. Няколко души се събраха край него.
— Уимез каза, че видял бизоните надалеч от трите големи оголени скали на североизток, близо до притока на малката рекичка, която се влива нагоре по течението — подхвана водачът и докато обясняваше, рисуваше груба карта на областта с ножа за чертане.
Картата на Талут бе не толкова приблизително визуално копие, колкото схематичен чертеж. Не беше нужно местността да се рисува точно. Хората от Лъвския бивак познаваха района си и неговият чертеж бе само помощно мнемонично средство, което трябваше да им припомни познатото им място. Състоеше се от условни знаци и линии, представляващи отличителни белези или идеи, които се разбираха.
Картата му не показваше пътя на реката, пресичаща местността те не гледаха района от птичи поглед. Той нарисува зигзаговидни линии във формата на рибена кост, за да обозначи реката и ги прикачи към двете страни на права линия, за да покаже притока. На нивото на земната повърхност на открития и равнинен ландшафт, реките бяха водни площи, които понякога се съединяваха.
Знаеха откъде идват реките и накъде водят, бяха узнали, че могат да ги проследят до определени точки, но същото важеше и за другите отличителни белези на местността, а вероятността да настъпи промяна в някоя оголена скала бе по-малка. По тези земи, разположени така близо до глетчер и същевременно подвластни на сезонните промени, типични за по-ниските географски ширини, ледът и вечно замръзналата почва причиняваха драстични промени в ландшафта. С изключение на най-големите реки, коритата на останалите можеха да бъдат изместени за един сезон от пороите на ледниковите оттоци също така лесно, както ледените шапки на хълмовете през зимата отстъпваха място на тресавищата през лятото. Ловците на мамути възприемаха околната природа като взаимосвързано цяло, в което реките съставляваха само един от елементите.
Талут дори не си представяше, че може да начертае линии за обозначаване на мащаба, така че да покаже дължината на някоя река или пътека в мили или крачки. Линейни мерки от този тип не им говореха много. За тях разстоянието се измерваше не с отдалечеността на дадено място, а с времето, необходимо за неговото достигане, а то се представяше по-добре чрез поредица от линии, показващи броя на дните, или чрез други обозначения за брой или време. При това дадено място можеше да се окаже по-отдалечено за някои хора, отколкото за други, или да се счита, че разстоянието до него е по-голямо през един сезон, отколкото през друг, тъй като до него се пътува по-дълго. Разстоянието, извървяно от целия бивак се измерваше с времето на най-бавния от членовете му. Картата на Талут бе съвършено ясна за обитателите на Лъвския бивак, но Айла се взираше в нея озадачена и заинтригувана.
— Уимез, кажи ми къде са — подкани го Талут.
— На южния бряг на притока — отвърна Уимез като пое костния писец и добави още няколко линии. — Той е скалист, със стръмни зъбери, но наводнената местност е обширна.
— Ако продължат да се движат срещу течението от същата страна, трудно ще намерят изход — забеляза Тюли.
— Ти как мислиш, Мамут? — попита Талут. — Нали каза, че не са се отдалечили много.
Старият шаман взе острия писец и за миг остана неподвижен със затворени очи.
— Има поток, който криволичи между втория и последния зъбер — каза той чертаейки. — Вероятно ще тръгнат натам, смятайки че ще намерят изход.
— Това място ми е познато! — възкликна Талут. — Ако продължиш нагоре по течението, наводнената местност се стеснява и завършва със стръмна скала. Мястото е удобно за капан. Колко са?