Снежната кралица [The Snow Queen-bg]

„О-о, Силки. Вече съм стара за това. Една цивилизована личност не лети по този начин.“

(Отговор.)

„Разбира се, това е въпрос на принципи! Надявам се, ти не смяташ, че бих продължила да върша работата на Т. Дж. само за пари, нали? И, разбира се, не заради емоциите, промърмори Елзевир. — Но във всеки случай, други пътувания; повече няма да има. Няма да правим бронзов идол от това, на борда си имаме все още всички богове… А-а, бедния Мироу! Боговете знаят какво му се е случило.“ — Чу се шум от отваряне на резе; Муун видя как иззад облегалото на седалката се подаде посребрената глава на Елзевир. „Но сега никога няма да го направим“. Елзевир се Обърна към нея.

— Муун, ти…

— Не се плаши! — Муун затвори учудените си очи. — Това е присъствието на богинята. Стаята е пълна с Море, затова плуваме… Това е чудо.

Елзевир й се усмихна малко тъжно.

— Не, скъпа моя… Ние сме отвъд обхвата на твоята богиня, отвъд досега на твоя свят. Дотук просто не достига гравитация23, която да те притиска надолу. Стани, за да разбереш какво искам да кажа.

Муун откопча несигурно коланите и се тласна нагоре. Елзевир се блъсна в нея и я хвана за крака, преди да се удари в увисналия над тях конус, приличащ на онзи, който защитаваше Крес на кушетката.

— Леко! — Елзевир я притегли до прозореца отпред и посочи надолу. — Под нас лежи кривината на сферата на Тийумат, полупрозрачното синьо, осеяно с бели вълнички срещу стената от звезди.

В сърцето си тя знаеше какво ще види. Но когато отиде до прозореца, гледката надмина всичките й очаквания. Можа само да промълви:

— Красиво… красиво…

— Почакай да минем през Черната порта и да видиш онова, което се намира от другата страна.

— О-о, да… — В ума й се промъкна тъмното семе на съмнението. Тя отмести очи, обърна глава. — Черната порта? Но нали през нея чуждоземците отиват на други светове… — тя погледна назад и навън, към нейния свят, който лежеше под краката й — толкова огромен и толкова разнообразен, сякаш гледаше морето през лодка със стъклено дъно.

— Не… не, не мога да мина през Портата с вас. Аз трябва да отида в Карбънкъл. Трябва да намеря Спаркс — тя енергично се отблъсна от илюминатора и се хвана за облегалото на седалката на Силки. — Ще ме върнете ли обратно? Можете ли, бихте ли ме свалили на… звездното пристанище?

— Да те върнем обратно? — Елзевир свъси синьо-виолетовите си очи. Тя притисна ръце към устните си. — О-о, Муун, скъпа моя. Страхувам се, че не си разбрала. Виждаш ли, не можем да те върнем долу. Те ще ни проследят, а освен това и енергията ни е малко… Сега няма начин да се върнем обратно. Страхувам се, че когато ти казах за Портата, не ти предложих избор.