Невинният (Убийство и несправедливост в един малък град) [The Innocent Man-bg]

Рон каза на майка си, че много я обича и много съжалява за проваления си живот и за всички разочарования, които й беше причинил. Плака и я моли да му прости, което тя, разбира се, направи. Рон дори цитира част от Светото писание. Но му беше трудно да се отпусне, защото ченгетата останаха в стаята — да не би Рон да скочи през прозореца или да нарани някого.

Сбогуването беше кратко. След няколко минути полицаите се намесиха и казаха, че вече трябва да го връщат в затвора. Анет и Рене чуха как брат им плаче, докато го бутаха обратно по коридора.

Хуанита почина на 31 август 1985 г. Отначало полицията отхвърли молбата на семейството Рон да присъства на погребението. Съгласиха се чак след като съпругът на Анет предложи да плати на двама пенсионирани шерифи, които му бяха братовчеди, да пазят Рон по време на службата.

За по-драматично полицаите се отнесоха към неговото присъствие на погребението като към сериозна заплаха за сигурността на опечалените. Настояха всички да седнат, преди да въведат престъпника. И отказаха да му свалят белезниците.

Тези мерки за сигурност очевидно бяха необходими за човек, чието единствено престъпление беше подправянето на чек за 300 долара.

Църквата беше препълнена. Отвореният ковчег стоеше пред олтара, така че всички присъстващи виждаха изпития профил на Хуанита. Задната врата се отвори и синът й влезе, придружаван от пазачите си. Глезените му бяха свързани с верига, както и китките му; и двете вериги бяха закачени за метален обръч на кръста. Докато се придвижваше с малки крачки, дрънченето им скъса нервите и на най-спокойните сред присъстващите. Когато видя майка си в ковчега, Рон започна да хлипа и да повтаря: „Съжалявам, мамо. Много съжалявам.“ Докато приближаваше ковчега, плачеше все по-силно.