Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)
- Автор: Апдайк Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иво Стефанов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)». Краткое содержание книги:
— За какво, тогава? — попита Джудит, вдигайки поглед от омлета си. Тя бе на шестнайсет и единствена бе на страната на Ричард.
— Нещо, свързано с живота на възрастните — отвърна Джоан. — За момент по-голямата й дъщеря мълчаливо я изгледа с напрегнато изражение и Ричард затаи дъх, помислил, че може би тя бе разбрала. Точно така, както става между жени — без излишни думи. Представи си безкрайния обсег на погледа през отъпканата разчистена просека, която у Джоан бе като кристален тунел.
Но момичето беше прекалено младо и, почувствало насреща си враг, атакува директно своята стара надеждна цел — Дики.
— И ти си един — сопна се тя. — Никога досега не си се опитвал да помогнеш на татко. Единственото важно за теб е майка да те откара до игрището за голф или на ски в планината.
— Така ли? Ами ти? — боязливо отвърна той, победен, преди да е започнал. — Караш мама всеки ден да готви по две ястия, защото прекалено се „пречистваш“ и не можеш да си цапащ устните с някакви си там животински продукти.
— Поне, докато съм тук, се опитвам да помагам, а не седя през цялото време да чета разни книги на тоя загубеняк Били Кастър.
— Каспър — поправиха я Ричард и Дики едновременно.
Джудит изправи добре запълнената си височина: Нейните плътно прилепнали дънки тип чарлстон се изхлузиха с няколко сантиметра надолу и изложиха на показ ивица копринено бельо и перлено бялата кожа на корема.
— Според мен е чисто варварство някои хора, като нас, да имат толкова много храсти, а други, като ония нещастници в гетото, да не могат да видят дори избуял плевел и да им се налага да се качват по покривите си, за да могат да дишат. И това е истина, Дики. Недей да ми правиш тези физиономии!
Дики я гледаше с болезнено изражение на лицето. Самото тяло на сестра му изглеждаше болезнено.
— Младата социоложка, изложила на показ своя чар — заядливо отвърна той.
— Ти дори не знаеш какво е това социолог — тросна се тя, отмятайки глава. Вълни от трептящи телеса се разнесоха надолу чак до пръстите на краката й. — Ти си едно много разглезено, егоистично и ограничено същество.
— Пфу, колко сме зрели — бе всичко, което успя да каже горкото, невръстно същество, онемяло от сляпата ярост.
Застанала така, Джудит се бе превърнала в оптическа илюзия, в която всеки от тях виждаше нещо различно: Дики почувства заплаха; Джоан видя себе си отпреди двайсет и пет години, Бийн усети друг голям източник на топлина, който за разлика от конете, можеше да й чете приказки преди лягане. Джон — Господ да го благослови — не успя да види нищо или по-скоро видя съвсем мъгляво как един стар приятел се стопява пред погледа му. Ринард не можа да я погледне. Същата вечер, когато Джоан слагаше другите в леглата, Джудит седна на дивана, докато той се опитваше да чете в стола насреща.
— Виж, тате, виж какви упражнения за разтягане мога да правя. — Той четеше „Моят удар за един милион долара“ от Били Каспър. — Тялото трябва да бъде извито и да се усеща напрежение в мускулите на гърба и по протежение на левия крак, в задната част на бедрото. — Тялото на дивана бе усукано като корабно въже, сякаш бе от две части. Успехите й в практикуването на йога даваха блестящи резултати. Може би точно затова Джоан бе престанала да се упражнява. Ричард погледна нагоре и видя дъщеря си извита като кламер — ръцете й бяха стиснали глезените. Щедрите форми на корема й стърчаха нагоре, издигайки в най-високата точка на извивката нейния пъп, в долната част на стойката предмишницата и горната част на лявата ръка образуваха права линия. Той се опита да направи същото. Получи се нещо много странно. Още от рождение, въобще го нямаше в тази форма на човешката изява. Джудит го наблюдаваше как се чуди къде да сложи китката си и весело се кискаше. След това, със закачлив настойчив глас, готова за флирт, подметна: — Татко е нарцисист. — В периферията на неговото зрение тя изглеждаше така, сякаш се гъделичкаше сама и въртеше глава в кръг.
— Джудит! — Не бе й се сопвал толкова рязко, откакто на тригодишна възраст бе разпиляла захар по пода из цялата кухня. За извинение само добави: — Направо ме подлудяваш.
На четвъртата седмица той отиде в Ню Йорк по работа. Когато се върна, Джоан му каза, докато се черпеха в кухнята:
— Този следобед всички бяха така „дръпнати“, тебе те нямаше, времето беше отвратително и аз ги натъпках в колата, всички освен Джудит. Тя ще прекара нощта у Маргарет Ленард.