Обичай ме, Обичам те (Историята на Джоан и Ричард Мейпъл. Двойка, вярваща в любовта и разделена от изкушения)

— Да, но колата се нуждаеше от почистване. Сега живеем сред такава кал.

Миналата година се бяха преместили в една фермерска къща, заобиколена отвсякъде с избуяла дива растителност. Тази пролет всеки от тях атакува девствената природна пустош с различен подход. Джоан изчисти с гребло мъртвите листа и опадали клонки изпод шубраците, и после боязливо подряза чорлавите им «прически», сякаш подстригваше своите момчета. На Ричард тия глезотии му се видяха отвратителни и атакува проблема направо откъм корена или почти оттам. Разчисти плъзналите лозови стебла от покрива на плевнята заедно с поникналите на места чимове трева и мъх, отряза трънаците до основа и започна да подкастря няколкото тисови дръвчета до външната врата, но не миряса, докато не превърна всяка клонка в малко пънче. Тисовите дръвчета — от рядък японски сорт — имаха отвътре мека, розова сърцевина, убийствено наподобяваща човешка плът. Дни наред след това от отрязаните места сълзеше кехлибарена смола.

Цялото семейство беше шокирано, а най-вече двете момчета, които си бяха направили импровизирано укрепление в една дупка под дръвчетата. Ричард опита да се защити:

— Положението бе такова — или те, или аз. От тях не можех да вляза през външната врата.

— Но те няма да пораснат никога повече, тате — измърмори сърдито Дики. — Не остави никаква зеленина наоколо. Сега няма да има фотосинтеза. — Очите на момчето бяха също зелени. Докато стоеше и гледаше начумерено, то непрекъснато отмяташе с ръка палав кичур коса от очите си с ония нервни, женствени движения на неговото поколение.

— Добре — заяви твърдо Ричард, вдигна ножиците за кастрене, които имаха от едната страна удължено рамо за допълнителна стабилност и попита: — А какво ще кажете за едно подстригване?

Очите на Дики станаха кръгли от ужас и той отстъпи заднишком към брат си, който — макар и по-малък — имаше още по-дълга коса. Уплашените деца заприличаха на две здрави, набити момичета, запречили външната порта.“

— Няма ли да е по-добре, ако вие двамата слезете долу в мазето и продължите да се занимавате с вашата гилотина? — предложи Ричард. С няколко енергични движения той набързо накълца стеблото на стрък разцъфнал татул. Сега пред погледа му се виждаше картина от прави ъгли, застъпващи се покривни плоскости, незасенчвани от нищо прозорци и равни, безкрайни пространства, от които най-сетне бе почистена натрапчиво-непоносимата нескончаема растителна маса.

— Татко е разстроен заради съвсем друго нещо, не заради вашите коси — обясни Джоан на Дики и Джон по време на обяда. Сякаш между всички останали членове на семейството продължаваше да действа някакво тайно, негласно споразумение и сега те се скупчиха още по-плътно около нея. Дори и котките, както му се стори, се двоумяха дали да вземат храна от ръката му.