Любимият непознат
- Автор: Удиуиз Катлийн
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любимият непознат». Краткое содержание книги:
— Трябваше да се сетя, че няма да имате нужда от помощ. — Харви удостои Аштън с крива усмивка, след това кимна към заместника си. — Фос видял суматохата в града, та решихме да проверим дали тук всичко е наред.
Мустакатият заместник-шериф вдигна рошавите си вежди, погледна Хоръс Тич и изплю голяма топка тютюн право в краката му. Водачът на останалата без коне шайка отскочи встрани.
— Виждате ли каква я свършихте! — развика се той, извади носната си кърпа и избърса върховете на ботушите си. Когато се наведе напред, пушката му се изплъзна и той по невнимание натисна спусъка. Двете дула се изпразниха с гръм в пръстта, а откатът на пушката беше толкова силен, че Хоръс загуби равновесие и се насади точно върху кафявата топка сдъвкан тютюн. За момент се възцари мълчание, докато шерифът пръв не започна да се киска, след това се разсмя силно и постепенно кикотът му зарази и останалите.
Шерифът Добс прекара ръка по устата си, сякаш искаше да изтрие смеха. После скочи от седлото и подкани Питър Логън също да слезе.
— Мистър Логън се съгласи да ме придружи и да изясни на място работата, за да не може повече никой идиот — той удостои Хоръс със смразяващ поглед, — да се появява тук и да ви създава ядове. Достатъчно е само да зърне момичето и всички слухове веднага да пресекнат. — Харви огледа мъжете, които бяха изслушали внимателно думите му и им заяви: — Мистър Логън е от болничното заведение. Той може да разпознае избягалата.
Аштън хвърли бегъл поглед към надзирателя.
— Жена ми не се чувстваше добре през последните дни. Не бих искал да се вълнува.
Веждите на Добс се вдигнаха рязко.
— Жена ви?
Аштън кимна сковано.
— Нямам сега желание за дълги обяснения, Харви, но тя наистина е Лиарин.
— А аз помислих… — започна Харви, но след това спря объркан. — Сигурен ли сте, Аштън?
— Да.
Тази едничка дума беше напълно достатъчна за шерифа, ала имаше и друга хора, с които трябваше да се съобрази.
— За да бъдете спокоен и занапред, би трябвало все пак да дадем възможност на мистър Логън да я види, Аштън. Било е извършено убийство и тези момчета може да си наумят отново да наминат, когато не сте вкъщи.
— Не бих желал сега да я подлагам на такова напрежение, Харви.
Предната врата се открехна и Аштън се обърна. Сърцето му спря, когато съзря Лиарин. Уилабел стоеше зад нея и се опитваше да я задържи.
— Трябва да знам със сигурност — прошепна настойчиво Лиарин. Тя се освободи, отвори докрай вратата и излезе на светлината на залязващото слънце. Някои от побойниците поеха шумно дъх, защото тази, която се приближаваше към тримата мъже на верандата, приличаше на ангел. Аштън никога не беше я виждал по-пленителна, отколкото в този момент. Сресаната назад коса и бледосинята рокля с дантели по края образуваха мека и изящна рамка за крехката й хубост. Нейната прелест накара присъстващите да се усъмнят в разума на Хоръс Тич, защото очевидно не ставаше дума за някоя душевноболна с див поглед. Това не беше побесняла луда. А само едно бледо, уплашено момиче.
Някои от смелите придружители на Хоръс си спомниха внезапно нещо за доброто поведение и свалиха бързо измачканите си шапки. Самият Хоръс също беше поразен и му се щеше да се извини пред младата жена, но се отказа, защото знаеше, че Марелда надали би одобрила това.
Лиарин се усмихна малко несигурно, когато застана до Аштън. Тя вдигна колебливо очи към лицето на шерифа, който беше поне една глава по-висок от нея.
— Искали сте да говорите с мен, сър — каза тихо тя.
Харви Добс се изкашля и хвърли кос поглед към Питър Логън, който се беше втренчил занемял в младата жена. Той бавно свали шапката си и се взря в Аштън, който го гледаше напрегнато. Мрачният му поглед, изглежда, накара пазача отново да дойде на себе си. Логън бързо се обърка към шерифа и поклати глава. След това се обърна към собственика на Бел Шен, й повтори поклащането, но го допълни, с усмивка и намигане.
Въпреки че поведението на надзирателя го ядоса и го накара да се замисли дали Логън въобще може да разпознае някого, Аштън почувства как го залива вълна на облекчение. Впрочем той никога не беше смятал Лиарин за избягала обитателка на лудницата, но все пак не биваше да се изключва възможността да е била затворена несправедливо там. Сега Питър Логън беше изяснил този въпрос и Лиарин бе вън от опасност. Аштън сложи ръка на кръста й и я представи.
— Това е жена ми Лиарин — заяви той гордо. — Скъпа, това е Харви Добс, мой приятел, а това — той посочи пазача — е Питър Логън, който заминава тази вечер с един от нашите параходи за Мемфис.