Шинджу
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шинджу». Краткое содержание книги:
Грешиш, каза си Сано. Посегна към меча си и стисна дръжката му с цялата мощ на скрития си гняв. В този миг младият Ниу се обърна:
— Между другото — извика, — на ваше място не бих си правил труда да търся Мидори. Майка ми я прати в манастира Канон в Хаконе — довърши той и се изсмя гръмко.
Сано проследи с поглед как Ниу се сля с опечалените при погребалната клада. Пламъците бяха угаснали, макар че от тлеещите въглени продължаваше да се извива дим. Обзе го опияняващо въодушевление. Решението му да отиде на погребението го бе изложило на опасност, но си струваше. Мидори бе в Хаконе, което означаваше, че му предстои дълго, изнурително пътуване на запад, към Киото. Това бе лоша новина, но поне знаеше къде да я намери. Нямаше да е лесно да оправдае пред съдията Огиу петдневното си отсъствие, но пък вън от областта на Огиу щеше да разполага с по-голяма свобода за действие.
Настойчивата съпротива на клана Ниу срещу разследването потвърждаваше факта, че имат изгода убийствата на Норийоши и Юкико да останат неразкрити. Внезапното отстраняване на Мидори от Едо означаваше, че тя наистина би могла да му каже каква е причината.
Тринадесета глава
Сано потегли от моста Нихонбаши по пътя Токайдо призори. Облечен бе със зимните си дрехи за пътуване — широкопола сламена шапка, плътно кимоно, дебели панталони, топли обувки и чорапи и пелерина с качулка. Беше изпълнен с оптимизъм. На смрачаване приближаваше Шинагава, втората от всичките петдесет и три спирки по дългия път към Хаконе. Когато стигне там, Мидори ще му предостави доказателство, че Норийоши и Юкико са убити и може би ще му съобщи кой е убиецът им.
— Чакайте, йорики Сано сан! Трябва да спра!
Викът идеше двайсетина стъпки зад него. Сано дръпна юздите на коня си и хвърли поглед през рамо. Проследи как ухиленият и хриптящ Цунехико препускаше на големия си черен кон. Унесен в мисли, напълно бе забравил за своя спътник. Цунехико се смъкна от коня си.
— Няма да се бавя, обещавам — и избърза към канавката, като повдигаше наметалото си.
Сано поклати глава и се наведе да хване юздите на коня му. Искрено съжаляваше, че не пътува сам, но нямаше как иначе. Вчера веднага след погребението на Юкико той отиде в имението на съдията Огиу да поиска отпуск. Съдията се появи чак по здрач. Сано го поздрави и с огромно облекчение разбра, че началникът му не го бе забелязал на погребението.
— Ваша светлост — плахо рече Сано, — смирено ви моля да ми позволите петдневен отпуск. Както знаете, баща ми не е добре. Неговият лекар ме посъветва да отида на поклонение в Мишима и да се помоля за оздравяването му в тамошния храм.
Нуждата от достатъчно основателен повод го бе изправила пред морална дилема. Мразеше лъжите, но през последните няколко дни постоянно си служеше с тях. Помъчи се да открие оправдание за престъпването на принципите си в тезата, че дребните истини трябва да се жертват в името на по-значимата. Предложи историята за поклонението, защото бе най-правдоподобна и вярна. Семейният лекар действително му бе препоръчал поклонението, пък и Мишима бе спирката веднага след Хаконе. Щеше да отиде дотам и ако шпионите по проверочните пунктове докладват на Огиу, поне привидно няма да има нищо нередно.
Огиу разтърка брадичка многозначително.
— Какъв великолепен пример на синовна всеотдайност! Разбира се, можете да ползвате отпуска, йорики Сано. Кога възнамерявате да тръгнете?
— Благодаря, ваша светлост. Утре сутрин, ако е възможно — Сано се учуди, че съдията се съгласи толкова лесно. Нима повярва на историята му? Или искаше да се отърве от него поне за известно време? Дали Огиу знаеше за Мидори? Ако знаеше, значи нямаше нищо против Сано да продължи разследването?
— Разбира се, ще вземете и секретаря си — рече Огиу и тонът му недвусмислено показа, че това е не просто заповед, но и условие за заминаването.
Сано замлъкна слисан. Цунехико! Какво ужасно бреме! Как ще си позволи да го храни пет дни? Да плаща за квартира, конюшня и за петте проверочни пункта между Едо и Хаконе.
— Оценявам съвета ви, ваша светлост — заекна Сано, — но няма да имам нужда от секретар.
Огиу отхвърли възраженията му с поклащане на глава: