Шинджу
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шинджу». Краткое содержание книги:
Връхлетя я леден вятър и тя ахна слисана.
Масахито бе коленичил с гръб към нея и с лице към отворения прозорец. В стаята бе почти толкова студено, колкото и в градината отвън, а той носеше само тънко бяло копринено кимоно. Нозете му бяха боси. Когато прекоси помещението и застана пред него, господарката Ниу видя на лицето му унесеното изражение на дълбока медитация — с полузатворени очи и леко раздалечени устни. Изглеждаше безчувствен към собственото си треперещо тяло и подпухналите си от студа ръце. Стаята му отразяваше онази суровост и липса на удобства, които Масахито предпочиташе като обстановка. Стените бяха покрити с обикновен бял хоросан, а подът бе застлан с оръфани татами. Синът на господарката Ниу въпреки богатството на своя баща живееше като монах — спеше на твърд футон и използваше мангала само в най-студеното време, сякаш за да провери колко страдание може да понесе. Притеснена за здравето му, майка му отиде до прозореца и го затвори.
— Майко!
Гласът му я стресна и тя замалко да изпусне подноса.
— Масахито, дойдох да направим процедурата с мокса44. Трябва да побързаме, скоро ще стане време за погребението на Юкико. И не оставяй прозореца отворен, ще настинеш.
Той я изгледа с поглед, студен като стаята.
— Казах ти никога да не влизаш тук без мое позволение, майко!
Упрекът му прониза сърцето й. Масахито — нейният безценен единствен син, роден след години на надежди и молитви за мъжка рожба! Толкова го обичаше, обсипваше го с подаръци и внимание, а той й отвръщаше единствено с враждебност. Веднъж чу слугите да си шушнат, че го е разглезила, защото бил роден куц, а ето че сега и душата му също бе станала хрома. А как другояче можеше да го възмезди за това, че е най-малкият, единственият син, дете на втората съпруга на даймио, но изключен по рождение от списъка на наследниците и лишен от благосклонността на баща си заради своя недъг? Да, тя бе братовчедка на шогуна и една от фамилията Фудживара — потомствените владетели на имперския съд, но дори и това не можеше да осигури на сина й положението, което му се полагаше. Прииска й се да го погали и да го загърне в топли дрехи. Но само би предизвикала още по-резки слова. Затова попита предпазливо:
— Извинявай. Боли ли те кракът?
В мига, в който думите се отрониха от устните й, съжали за тях. Естествено, че го болеше. Нали веднага забеляза невидимите за останалите издайнически признаци на свирепата болка — свитите ъгълчета на устата му, прозрачните сенки под очите му! Дори вкочаняващият студ в стаята бе достатъчно показателен! Тя си спомни как той като дете често протягаше ръка опасно близо до пламъка на свещта. Веднъж го бе попитала защо върши подобна глупост, а той й отвърна: „Така забравям болката в крака.“
— Добре съм, майко — хладно отвърна Масахито и изпъна крак пред себе си, подготвяйки се за лечението. Тя знаеше, че усилието му причинява болка, но въпреки това изражението му не се промени. С нищо не издаваше колко страда. Мъчеше се да върви, без да куца и без да използва бастун, дори когато смяташе, че е сам. Сега придърпа кимоното към слабините си. Левият крак бе силен и мускулест, плътта му — гладка и стегната. Десният изглеждаше някак немощен, съсухрен, нашарен с белези от стари рани.
Както обикновено, видът на болния му крак извика у нея състрадание и нежност. Прииска й се да го погали, да облекчи страданията му с майчина ласка, но реакцията на Масахито бе непредсказуема. В детството си той понякога отвръщаше на прегръдките й, но по-често я удряше и риташе, защото ненавиждаше да го съжаляват и успокояват. Затова сега тя коленичи безмълвно, отвори лакираната кутийка и започна да вади единайсетте малки сиви конусчета от мокса. Наплюнчи основата на всяко и после ги нареди по бедрото на Масахито, като внимаваше да избягва незарасналите рани от минали лечения. Запали свещ от мирта и с дървена пръчица пренесе пламъка върху конусчетата. Скоро от тях се изви тънка струя дим и стаята се изпълни с тръпчивия мирис на пелин. Някъде отвън монотонното припяване на свещениците напомняше за предстоящата погребална церемония. Пушекът все повече се сгъстяваше. Най-накрая лицето на Масахито се отпусна, но майка му не знаеше дали защото моксата облекчаваше болката или защото паренето отвличаше вниманието му.
44
Пихтиеста каша от листа на японски пелин с лековити свойства при изгарянето й върху кожата — бел.ред.