Шинджу
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шинджу». Краткое содержание книги:
Преследвачът стисна здраво, скърцайки със зъби от усилие. Не почувства болка, когато ноктите на другия се впиха в кокалчетата му. Скоро съпротивата на пазача отслабна. Хриповете му престанаха, ръцете увиснаха. Той потръпна един-два пъти и се отпусна. Преследвачът положи безжизненото тяло на земята и го придърпа в храстите. Духна пламъчето на падналия фенер. Сега вече никой не се изпречваше на пътя му.
Пое през градината към стаята на Сано.
Писъци и стенания отекваха в ушите на Сано, докато крачеше отново през вонящите коридори на затвора в Едо. Този път водач бе не Мура, а съдията Огиу, чиито церемониални черни одежди метяха мръсния под.
Огиу спря в края на коридора и рязко отвори една врата.
— Влизай, йорики Сано — извика, — ела да видиш съдбата на онези, които не се подчиняват на заповеди и не изпълняват дълга си!
Сано не искаше да върви. Не искаше да узнае какво се крие зад онази врата. Но невидима сила го тласкаше нататък по коридора. Почти ридаещ от ужас, се свлече на колене и се вкопчи в робата на съдията.
— Моля ви… недейте…
Огиу се изкиска.
— А къде остана самурайската ти смелост, йорики Сано? — присмя му се той.
С мощен ритник запрати Сано вътре в стаята. Сано изкрещя стъписан от гледката пред очите си. Мура и д-р Ито бяха застанали от двете страни на масата за аутопсия. Ета държеше дълъг бръснач, а долната част на лицето му бе превързана с бяло парче плат. Д-р Ито го привика с ръка и Сано забеляза нещо, от което му призля. Масата беше празна. Готова. За него.
— Не! — изкрещя Сано.
Преследвачът крадешком изкачи стъпалата на верандата пред вратата на Сано. Сламените му подметки притъпяваха всеки шум. Той натисна вратата. Заключена. Извади кинжала от ножницата си. Втъкна го между вратата и рамката и повдигна езичето. То поддаде с изщракване, което го стресна така, че за малко да изпусне ножа. Замръзна, целият в слух. От стаята се носеше само приглушено хъркане. Спяха. Бавно и предпазливо плъзна вратата встрани. С кинжал в ръка, той се взря в мрака на стаята. Едва различаваше двете спящи фигури.
Сега…
Сано се събуди от силен гърлен звук. Съдията Огиу, Мура и д-р Ито мигом изчезнаха. През лепкавата мъгла на съня видя нечия сянка, която се движеше към него. Извика от ужас и инстинктивно замахна с меча си. Фигурата отскочи назад, обърна се и изчезна. Острието на Сано проряза въздуха. Тичащи нозе разтърсиха пода и после заглъхнаха в далечината.
Сано отхвърли завивките и скочи на крака с готов меч. Вече съвсем разбуден, се озърна и си спомни къде се намира. Сърцето му продължаваше да бие до пръсване — зловещите образи на моргата от съня и на неочаквания натрапник в тясната стаичка все още го преследваха. Страхът му се поуталожи и все пак той знаеше, че нещо не е наред. Тялото му трептеше от тревога.
В стаята бе странно студено. Силен метален мирис накара ноздрите му да потръпват. Още един по-слаб мирис, особен и тежък — като от сушени билки, прониза гърлото му и го накара да кихне. Освен това нещо липсваше.
Хъркането на Цунехико. Никакъв звук не идеше от тялото до него.
— Цунехико? — извика той.
Надвеси се над своя секретар и го докосна. В следващия миг ахна и дръпна ръката си. Напипа нещо топло и мокро. Изпълнен с ужас, пусна меча и пипнешком затърси лампата и кибрита. Едва на третия път успя да запали фитила. Лампата изпука и светна. Сано погледна Цунехико. Ужас смрази сърцето му, викът застина на устните му, а дробовете му всмукаха въздуха с рязко свистене.
Цунехико лежеше по гръб, юрганът бе отметнат и откриваше шията и раменете. Жестока рана зееше на гърлото му и от нея неспирно бликаше кръв. Безжизнените му очи бяха втренчени в тавана.
Петнадесета глава
— Не! — изкрещя Сано. Той изстена и се свлече на колене до Цунехико. Сега проумя какво означаваха тъмната фигура, странното гъргорене и отдалечаващите се стъпки. Те не бяха част от съня му. Бе чул вика на Цунехико, докато са му прерязвали гърлото, и после бе оставил убиецът да се измъкне.
— Не!
В гърдите му избухна необуздана ярост. Без да си прави труда да се облича, грабна меча. Забеляза отворената врата и разбитото резе миг преди да се втурне навън. Убиецът — дали това бе тайнственият преследвач? — бе влязъл без никакво затруднение. Но сега нямаше да се измъкне! Чудовищен копнеж за мъст изригна в Сано. Искаше кръв за кръв. Втурна се в мразовития мрак на градината. Въртеше се сляпо из крилото за гости с вдигнат меч.