Шинджу
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шинджу». Краткое содержание книги:
— Това е критично време за нашето семейство, Масахито — предпазливо каза тя. — И всички ние трябва да сме много внимателни. Да правим някои жертви…
Тя въздъхна с надеждата, че няма да й се налага да продължи. Той я изгледа безмълвен. Едва доловима зла усмивка заигра на устните му.
— Може би… ще е добре, ако… за известно време… се въздържаш от някои дейности — рече тя, запъвайки се.
Усмивката на Масахито стана по-широка. Той поклати глава и рече подигравателно:
— Защо поне веднъж в живота си не изречеш онова, което се крие в мислите ти? Тук сме сами, няма кой да ни чуе. Хайде, кажи! Какво искаш да направя? — той скръсти ръце в демонстративно очакване. — Е?
Още от малък Масахито винаги говореше грубо и нападателно. Неизменно успяваше да разплаче или да вбеси хората около себе си. Внезапен спомен изплува в съзнанието на господарката Ниу — как деветгодишният й син насъсква по-големите си братя и сестри и децата на бащините си васали едно срещу друго в люта битка, представяща историческите събития преди петстотин години — онези събития, в резултат на които в страната бе наложена военна диктатура и императорът бе отстъпил цялото държавно управление на шогуна. Играта приключи с многобройни рани, сръдни, викове и потрошена покъщнина. Тогава единствено Юкико се противопостави на брат си в опит да спре погрома. Господарката Ниу си спомни също как откри своя малък генерал пред горящите останки на летния павилион. Синът й злорадстваше над своите окървавени хлипащи воини.
— Защо, Масахито? — бе възкликнала тогава тя. — Защо?
Той я бе погледнал ликуващ право в очите:
— Исках да променя историята, майко. И успях! Кажи на татко, че днес кланът Тайра разгроми клана Минамото.
„Кажи на татко“ — ето това бе истинската причина за деянието му. Нейният жесток, гневен син изобщо не се вълнуваше от историята. Да! Баща му странеше от него, пренебрегваше го заради физическия му недъг и сега детето търсеше наказанието, защото то бе по-добро от липсата на каквото и да било внимание.
Господарката Ниу преглътна мъката си и го изпрати да живее със съпруга й в провинциалното имение. Надяваше се, че там двамата ще заживеят като баща и син. Но скоро доверен слуга й проводи вест, че Ниу Масамуне просто е заключил Масахито в изолирана стая — като животно в клетка — сам, неумит, хранен с отпадъци. Смазана от чувство за вина, господарката Ниу нареди да го върнат в Едо и сама поведе битка за обуздаване на буйния му нрав. И успя донякъде, често на възмутителна цена.
Сега прошепна:
— Моля те, Масахито! — цялата й любов, пари и хитрост нямаше да го спасят този път, ако той сам не си помогнеше.
— Майко! Ти искаш от мен да пожертвам малките си удоволствия само защото Юкико е мъртва и някакъв йорики слухти наоколо. Но аз не съм убил когото и да било…
— Масахито…
Саркастичният му глас я шибна безмилостно:
— Искаш от мен да не се мяркам в лятната вила в Уено. Искаш да…
— Престани! — изкрещя господарката Ниу. Затисна устата си с ръка, за да спре другите викове, които напираха. Как го мразеше в такива моменти! И как го обичаше! В злобното си непокорство лицето му изглеждаше дори по-красиво, отколкото в редките му състояния на благост. Щеше й се любовта към него да не бе така всепоглъщаща, да владееше чувствата си, за да можеше да го подчини на силната си воля и да го спаси…
Постигнал желаната реакция, Масахито омекна. Погали я с опакото на ръката си и каза нежно:
— Майко, излишно се тревожиш. Не се страхувай. Полицията ще намери достатъчно други подозрителни личности в живота на Юкико. Онзи актьор… Отхвърлените кандидат-женихи… Норийоши е мъртъв, опасността отмина. Всъщност скоро всичко ще си дойде на мястото. Повярвай ми.
Господарката Ниу взе ръката му в своята и я стисна:
— Посещението на онзи йорики ме обезпокои. Той е интелигентен и упорит, при това не робува на условностите. Не биваше да му говориш по този начин. Само възбуди интереса му…
Масахито освободи ръката си и се изсмя презрително. Високомерното му безразсъдство я плашеше най-много. Не си даваше сметка, колко е уязвим.
— Вече съм предприела стъпки натрапникът да бъде отстранен — продължи тя. — Съдията Огиу се съгласи да ограничи намесата му.
Масахито въздъхна:
— Стига си се опитвала да ме предпазиш. Зная какво върша и сам мога да се грижа за себе си. Ако йорики Сано продължава да си вре носа…
Той взе една горяща свещичка от мокса и я смачка между пръстите си.
Дванадесета глава
Погребалната процесия на Юкико мина бавно по улиците на Едо и се отправи към реката. Предвождаха я облечени в черно самураи с бели фенери на дълги прътове. Следваха монаси с лотосови цветове и върховният свещеник в своя паланкин. Около тях други свещеници димяха кадилници, дрънкаха звънци, биеха барабани и разпръсваха розови листенца по земята. След тях вдървено крачеше владетелят Ниу с погребалната табела. После идваше ред на ковчега — малка преносима къща с керемиден покрив. Носеха я васалите на Ниу в черни официални одежди. Следваха още самураи, носачи на бамбукови клетки с чуруликащи птици и други свещеници, монотонно припяващи сутри. Зад тях пристъпваха членовете на семейството, низшите васали и прислужниците. Най-отзад, подредени според ранга си, вървяха останалите опечалени, дошли да почетат дъщерята на един силен владетел.