Шинджу

— Предупредих ви веднъж и няма да го правя втори път — прекрасните й очи пламтяха от гняв и странно — от страх. После се обърна към слугата си: — Еиичан, проводи този мъж до изхода.

Еиичан го сграбчи за ръката, изви я зад гърба и я натисна нагоре. Остра болка прониза Сано и само самурайската школовка му помогна да потисне вика. Сведе глава от срам и унижение. Бегло долови как господарката Ниу поднася своите извинения на опечалените и подканя свещениците да възстановят службата.

Щом се отдалечиха достатъчно, Сано реши да се съпротивява. Настъпи силно Еиичан и заби свободния си лакът в стомаха му. Еиичан нито реагира, нито издаде звук. Остана невъзмутим като издялан от камък. Ням ли беше или просто бе лишен от чувство за болка? Слугата понечи да нанесе ответен удар.

— Чакай, Еиичан — прозвуча мъжки глас зад тях.

Еиичан спря и се обърна, без да пуска ръката на Сано. Пред тях стоеше младият господар.

— Не можете да стоите настрана ли, йорики Сано? — каза той. — Както виждате, намесата в нашите дела може да доведе до много неприятни последствия, нали?

Сано не успя да отговори от болка. Младият господар се усмихна злорадо и рече:

— Да, Еиичан, вече можеш да го пуснеш.

Еиичан освободи Сано и той плахо размърда ръката си. Изглежда, нямаше счупено. В гърдите му избухна гняв към Масахито, който можеше бързо да прекрати унижението, но, напротив, съзнателно го бе удължил. Сано искаше да извика в лицето на младия господар: „Някой от вашата къща е убил Норийоши и сестра ти и аз ще го докажа!“, но се овладя и си припомни думите на Токугава Йеясу: „Гневът е твой враг!“

— И какво искате от нас този път? — попита господарят Ниу.

Сано си наложи да излъже вежливо:

— Исках да изразя уважение към семейството ви.

Господарят Ниу избухна в презрителен смях:

— Нима твърдите, че сте прекратили абсурдното си ровене в личната ни трагедия?

Сано не можа да се сдържи и отвърна:

— А може би не е толкова абсурдно и, рано или късно, ще намеря доказателства.

За момент младият господар свъси чело — от смущение или просто от раздразнение?

— Няма такива доказателства. От къде на къде?

Сано си помисли, че би могъл да провокира сина на даймио към неволно откровение.

— Норийоши е имал връзки и с друг член на семейството ви, освен с Юкико — каза той.

Но господарят Ниу вече се бе съвзел. Вместо да реагира на въпроса, той каза на Еиичан:

— Върни се на погребението. Йорики Сано може да си отиде и сам.

Еиичан мълчаливо се отдалечи. Младият Ниу се обърна към Сано:

— Ако се доближите отново до фамилното яшики или до някого от живеещите в него, не мога да гарантирам за безопасността ви — той изрече думите небрежно, но с явна заплаха. — Виждам, че добре ме разбирате. Може би не сте толкова глупав, колкото изглеждате. Вярвам, че поне сте способен да си научите урока — презрителна усмивка изкриви устните му, когато погледът му се сплете с този на Сано. — Сайонара, йорики. Няма да се видим никога вече — той се обърна и бавно се отдалечи. Вървеше с високо вдигната глава и сковано тяло.