Шинджу

Вече бе забелязал младия господар Ниу и съдията Огиу сред мъжете в предната част на процесията. Веднага разпозна господарката Ниу, която предвождаше колоната на жените, но всички останали фигури изглеждаха еднакви в траурните кимона. Как да открие Мидори? И как да разговаря с нея насаме?

Процесията спря досами реката пред огромна яма, пълна с дърва. Опечалените се наредиха около ямата. Сано се възползва от общото разместване, за да се промъкне напред към жените от семейство Ниу. Носачите оставиха клетките на земята и ги отвориха. С пърхане и чуруликане птиците се устремиха към небето — полетът им символизираше освобождаването на душата от тленното. Сано зърна едно момиче, което му заприлича на Мидори. Опита се да срещне погледа й, но тълпата отново се размести и той се озова почти до лакътя на съдията Огиу. Бързо отстъпи назад. Притиснат от мъжете около себе си, предпазливо се надигна на пръсти и крадешком огледа жените. Откри момичето, което бе взел за Мидори, но не бе тя. След повече от час погребални церемонии, песнопения и благовония владетелят Ниу пристъпи напред с факла в ръка. Запали я и я хвърли върху кладата. Дървото пламна със стон. Бумтящ огън погълна ковчега и от него се издигна черен дим. Покровът изгоря и разкри голото тяло на Юкико — малко, крехко, с обръсната глава. Пламъците обгориха и потъмниха плътта й. Лицето й се превърна в гротескна черна маска, докато чертите й се разпадаха върху черепа. Телесни течности съскаха и пращяха, докато пламъците ги изпаряваха. Въздухът се изпълни с миризма на горяща плът и към реката се понесоха сажди. В душата на Сано се надигнаха протест и чувство за дълг към духа на мъртвото момиче. Ще намеря твоя убиец, даде той безмълвен обет на Юкико.

Докато чакаше пламъците да погълнат тялото, Сано скришом наблюдаваше лицата на опечалените — търсеше сянка на вина, скрито злорадство или просто нещо, което да му посочи убиеца. Но остана разочарован. Никой не изразяваше и най-бегла емоция. Спокойствието на господарката Ниу изглеждаше като част от дрехите й. Внезапен трясък в кладата накара опечалените да се отдръпнат. Сано се възползва и се измъкна от навалицата. Озова се точно зад редицата на жените от фамилията Ниу. Все още не можеше да открие Мидори. Забеляза, че е застанал до позната фигура — в просто памучно кимоно, което сочеше, че е слугиня. Лицето й бе невзрачно, с плосък нос и червени, подпухнали от плач очи. Сано веднага си спомни: Охиса, ридаещата прислужница от имението на Ниу.