Шинджу
- Автор: Роулэнд Лора Джо
- Год: 2000
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмила Левкова
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Шинджу». Краткое содержание книги:
Прислужничката наля чая и сакето и се оттегли.
— Вкусно — изломоти Цунехико с пълна уста.
Сано кимна утвърдително. Оризът бе ароматен, зеленчуците и супата — пикантни и апетитни. Рьокан Горобей предлагаше добро обслужване за цените си.
Не трябваше да забравя да остави щедър бакшиш. Топката в стомаха му се поотпусна и освободи място за остър глад. Той изяде почти всичко от порцията си.
Отвън се чуха смях и песни. Цунехико плъзна назад панела на прозореца и се надвеси любопитно.
— Недей… — Сано протегна ръка да го спре.
Цунехико се огледа изненадан.
— Защо?
Сано пусна ръката си.
— Няма значение — рече. Не искаше да издават местонахождението си, но не можеше да се сдържи да не погледне навън. Може би този път ще зърне преследвача?
Плъзна поглед към другите стаи за гости в отсрещния край на градината. През отворения прозорец на една от тях различи група самураи. Жена в ярко кимоно бе коленичила сред тях и свиреше на шамисен. Единият от самураите запя с фалшив глас. Другите избухнаха в смях. В съседната стая двама свещеници пееха сутри. Дали преследвачът е сред неясните силуети, които се очертаваха по прозрачната хартията на някой от отсрещните прозорци? Или е отседнал в друга странноприемница, готов да поеме по следите им на следващото утро? Може би се спотайва в мрака извън селото? Заслушан в обичайните шумове и успокоен от уюта на стаичката, Сано почти повярва, че преследвачът вече не ги застрашава. Почти.
Цунехико се прозя:
— Толкова съм уморен.
Сано също се прозя. Тялото му се нуждаеше от сън въпреки желанието на съзнанието му да остане нащрек. Прислужничката се върна да прибере подносите и той я помоли да им оправи постелите. После сложи наметалото си и взе мечовете си.
— Излизам малко на чист въздух — каза той на Цунехико. Искаше да огледа за последен път и да се увери, че са в безопасност.
Обиколи утихналия двор, хвърли поглед навън към пустата улица и поздрави нощния стражник — явно син на Горобей. Вече не чувстваше враждебното присъствие на преследвача. Дали умората не притъпяваше сетивата му?
Когато се върна в стаята, заключи прозорците и вратите. Смръщи се заради паянтовите дървени ключалки, предназначени да осигурят по-скоро уединение, отколкото сигурност. Цунехико вече спеше, скрит под завивките от глава до пети. Хриповете бяха преминали в тихо похъркване. Сано свали наметалото и мечовете и угаси лампите. Легна на своя футон и се зави. Докато се унасяше, долови клепалото на нощната стража. Ръката му инстинктивно се измъкна изпод завивките и се протегна към оръжията до него. С последно съзнателно усилие той сграбчи дръжката на дългия си меч и го измъкна от ножницата.
И потъна в сън.
В градината на Рьокан Горобей преследвачът се спотайваше зад един кичест бор. Приближаваше полунощ и лампите постепенно гаснеха в крилото за гости. Странноприемницата тънеше в мрак. По застланите с чакъл пътеки се полюшваха черните сенки на храсти и постройки. Само неспирният вятър оживяваше нощта с шумоленето на угасналите хартиени фенери и проскърцването на голите клони.
По пътеката изхрущяха стъпки. Появи се нощният пазач, стиснал клепало и фенер. Минаваше на своята поредна обиколка. Вървеше покрай постройките и спираше до всяка врата.
На светлината на фенера преследвачът можеше да различи кръглото жизнерадостно лице и да види облачето от дъха му в студения въздух. Задържа собственото си дишане, за да се слее с дървото, зад което се спотайваше. Засега не се страхуваше, че могат да го открият. Знаеше от продължително наблюдение, че пазачът навлиза в градината на всяка трета обиколка, а изобщо не я доближава при останалите. Издиша чак когато младежът се обърна и мина през портата, която извеждаше на улицата. Миг по-късно стъпките прозвучаха отново, светлината мина покрай него и целият маршрут се повтори.
Преследвачът притихна в безсилен гняв. Как да проникне в стаята на Сано — и да се измъкне от там, — без този окаян глупак да го види? Ще успее да стигне до вратата, докато пазачът е на улицата, но ако не успее да я отвори достатъчно бързо, онзи ще бие тревога с клепалото си и цялото село ще връхлети в двора като рояк демони. Дали пък да не изчака друга възможност — утре по пътя или при следващата нощувка? Но желанието да приключи с този проблем сега, още тази нощ, го задържа на мястото му. Този път, когато пазачът свърши огледа на градината и се обърна към портата, той излезе иззад дървото. Ръцете му се сключиха около врата на пазача. Стисна здраво меката топла плът. Младежът извика задавено. Скова се и изпусна фенера и клепалото. Сгърчи тяло, заблъска с крака. Хриптеше и се давеше, борейки се за въздух. Заби пръсти в ръцете на нападателя в опит да разхлаби хватката им.