Не ме забравяй
- Автор: Мелтън Марлис
- Серия: navy seal #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Иванка Савова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Не ме забравяй». Краткое содержание книги:
След като Гейб официално e обявен за мъртъв, жена му Хелън решава да продължи напред. Омъжила се твърде рано, тя най-после e стъпила здраво на собствените си крака и се гордее с това. Ho точно когато смята, че e поела по правилния път, пристига стъписваща новина. Гейб e жив и се връща у дома. Дистанцираният, потаен съпруг вече го няма. Сега той e мъж, в когото Хелън лесно би могла да се влюби отново…
Макар че любопитството я глождеше, тя подмина вратата и не почука. Не беше добра идея да се окажат насаме в тъмни зори. След онзи жарък сблъсък в автомобила предишния ден бе прекалено чувствителна и нямаше желание да остава насаме с него. Нито пък можеше да си позволи да закъснее за работа, когато имаше толкова да наваксва.
Влезе на пръсти в кухнята и поспря само за да грабне една кифличка с масло от хладилника. Докато я ядеше права, напрягаше слуха си за някакви звуци, които да й подскажат с какво се занимава той. Погледът й неволно се насочи към прозореца, зад който се виждаше посребреното от изгряващата зора небе. То обещаваше още един сух и горещ ден. А дивите й цветя имаха нужда от малко дъжд.
Растението в саксията на перваза на прозореца привлече вниманието й. Пристъпи по-наблизо, като с наслаждение хрускаше орехите в кифлата с пълнеж от банан и ядки. С удивление откри, че това е кактусът, който Гейб беше донесъл от болницата. Бе го посадил в керамичната саксия, изработена от Малъри за него преди време — просто гърне с две дръжки и глазура от лазурит.
Гейб явно го беше изровил някъде от бюфета. Дали си бе спомнил, че Малъри го бе направила някога за него? Малко вероятно; то просто имаше подходящата големина. Топчестото кактусче явно вирееше добре. Докато го гледаше, Хелън изпита странно усещане.
— Станала си рано.
Парче от орех заседна в гърлото й, когато тя ахна и рязко се обърна.
— Господи! Казах ти да не ме дебнеш! — Хелън се закашля.
— Извинявай — имаше особено разкаян вид е този кичур, който падаше върху челото му. — Вече отиваш на работа?
Огледа я от горе до долу със светнали от неприкрит интерес очи. Тя се съмняваше, че изглежда особено привлекателна, облечена със синьо долнище на анцуг, но погледът му говореше друго.
— Все още се опитвам да наваксам — обясни Хелън.
Гейб изглеждаше така, сякаш е будувал през по-голямата част от нощта. Косата му беше рошава, клепките му като че ли натежаваха — удивително привлекателна комбинация.
Тя се отдръпна от него и си наля чаша портокалов сок. Докато го изгълта набързо, се стараеше да не мисли защо той стои там и така се е вторачил в нея.
Секундите отлитаха една след друга и усещането за неговото присъствие все повече й се натрапваше. Той я дебнеше, подобно на гигантската котка, чието име носеше. Когато огладнееше достатъчно, щеше да се хвърли върху плячката… винаги го беше правил. И все пак продължаваше да стои там, без да откъсва от нея смущаващия си поглед.
Не ме докосвай. Тя му изпрати телепатично послание. Ако ме докоснеш, ще се разтопя в ръцете ти и никога няма да си го простя.
Той не посегна към нея. Хелън не знаеше дали да е благодарна, или разочарована.
— Е, трябва да вървя — употреби тя същите думи, които бе казала вчера.
И като остави чашата си в мивката, тръгна по посока на спалнята си, за да измие зъбите си в банята. Онзи Гейб, когото познаваше, щеше да я последва по петите и да я повали върху двойното легло. Коленете й омекнаха, докато вървеше надолу по коридора.
Щом влезе в банята, разбра, че той не я следва. Изми зъбите си, взирайки се в отражението си, в чийто поглед се четеше нескрито разочарование.
Дали Гейб не чакаше тя да отиде при него? Това замалко да се случи. Но щом му се поддадеше, щеше да изпита неща, които бе по-добре да не изпитва. Чувства, които щяха да направят още по-трудно прекъсването на връзката им.
Лийла бе предположила, че той може да използва секса, за да получи каквото иска, но той не го правеше. Слава богу, че не го правеше. Така беше по-добре.
С блестящи зъби и грижливо сресана, Хелън излезе от банята и бързо се отправи към входната врата, решена повече да не позволи да я причаква в засада. Вратата на кабинета беше затворена и зад нея цареше тишина.
„Защо ли се чувствам толкова измамена?“, помисли си Хелън.
Гейб ускори крачка. Нямаше нищо по-хубаво от едно ранно утринно бягане по брега, което да съживи сетивата, отвличащи вниманието му от желанието да спи с жена си.
Бягането за здраве с Малъри му бе послужило като урок на смирението. Ако искаше да се върне обратно във взвода, трябваше да е в добра форма. За един тюлен беше нещо обичайно да пробяга няколко мили за една нощ, при това натоварен е много тежко снаряжение. Имаше време, когато можеше да направи това почти без да се изпоти. А предишния ден едва бе успял да измине една миля, като не носеше нищо друго със себе си, освен лека трикотажна фланелка и шорти.
Изръмжа недоволно. Тази сутрин поне беше добре — имаше леки болки в мускулите след вчерашното бягане, но съвсем не се чувстваше уморен след безсънната нощ. Излезе от къщата преди Хелън — нямаше да може да се владее и още една секунда в нейно присъствие. Бе оставил Малъри да си поспи до седем и половина, когато щеше да я измъкне от леглото за един дълъг работен ден на терасата.