Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Без да може да си обясни безсънието си, тя седна на канапето в спалнята, увита в халата си, с чаша разредено вино в едната ръка и книга, от която не можеше да вникне в нито един ред.
Не че Октав е първият магьосник, с когото си имаме работа, помисли си може би за трети път, почуквайки с маникюр по страницата пред себе си, вторачена в пространството. Веднъж ограбиха градската резиденция на един магьосник на име Лемер и се наложи да се измъкват през шеметен лабиринт от магически защити. Но по онова време Арисилд бе по-активен и беше напълно способен да се пребори с евентуален опит за възмездие. Ако Октав изобщо е магьосник. А може би неизвестността бе нещото, което я измъчваше.
Не знаеше дали онова, което я тревожеше беше обикновена нервност или някаква отдавна погребана интуиция. Почти всички жени от семейството й имаха отявлен талант и влечение към магьосничеството. Мадлин се бе отказала от всичко това, заради сцената и, честно казано, то никак не й липсваше. Нейният истински талант бе играта, а и ролите, които играеше, когато преследваха целите на Никола, бяха също толкова вълнуващи, колкото главните женски роли в Елегант.
Тя поклати глава на собственото си безразсъдство. В Елегант животът бе по-безопасен. И последният глупак можеше да прозре, че Никола е обсебен. Основно от идеята да унищожи Монтес, но и в по-широк смисъл. Бе обсебен от измамата като такава. И обсебен да играе ролята на Донатиен пред криминалното общество на Виен и да танцува вън и вътре от обсега на Инспектор Ронсард, както и от дузина други неща в различни степени. А сега, доколкото разбираше, и от дебненето на Октав.
Напоследък това обсебване вземаше все по-голям превес. Мадлин си мислеше, че ако имаше литературни наклонности, можеше да погледне на Донатиен като на отделна личност, която бързо поглъща Никола. От това наистина би станало доста добра пиеса. Дафен Рюи може да играе Никола, помисли. А аз мога да играя себе си. Или майка му; това също би било добра роля. Но тя знаеше, че случаят не беше такъв. Никола и Донатиен съвсем очевидно бяха една и съща личност; в сърцето си и във всичко друго, което имаше значение, те бяха един и същ човек и единствено козметичните различия заблуждаваха наблюдателите. И двамата искаха едно и също.
Но следвайки тази линия на разсъжденията, тя изобщо не познаваше Никола. Подозираше, че е възможно Рейнар да го познава по-добре. Той вече шест години му помагаше в разнообразните му кроежи, а Мадлин се бе включила от половината време насам.
Малко след като Никола я бе посветил за пръв път в заниманията си на измамник, Мадлин бе имала среща на четири очи с Рейнар на чаша бренди на терасата на Кафе Екскуизит. Беше го попитала направо и без предисловия дали той и Никола са спали един с друг, с желанието да изясни този въпрос преди да задълбочи връзката си с Никола. Рейнар бе доловил сериозността й и бе отвърнал незабавно и без увъртане, че не са.
— Не че не си направих устата малко след като се запознахме — бе признал след секунди мълчание — Струва ми се, че ако бях насилил нещата, той щеше да отстъпи. Ако изобщо можеш да си представиш, че Ник би отстъпил по какъвто и да е въпрос, което, признавам, е доста трудно.
— Но ти не насилваш нещата, — беше казала Мадлин, разклащайки затопленото бренди в чашата си.
— Не, не го правя. Той не искаше мен, искаше любов и разбиране. Аз също не го исках в истинския смисъл на думата, просто исках да разбера как работи мисълта му. Нито той, нито аз щяхме да получим онова, което искахме, а и двамата вече имахме повече неприятности, отколкото можехме да поемем.
— Не можеш да разбереш какъв е някой като спиш с него. — бе отбелязала Мадлин.
— Благодаря за мъдрите слова, скъпа — бе изрекъл с досада Рейнар. — Но къде си била преди двадесет години, когато този съвет щеше да ми свърши някаква работа?
Рейнар бе помогнал донякъде, но Мадлин инстинктивно разбираше, че и двамата с него знаят точно толкова, колкото Никола иска да знаят и нито капка повече.
Това бяха безцелни догадки. Мадлин помръдна неспокойно и се уви по-плътно с халата. Откъм вратата се чу тихо драскане и докато оставяше книгата, Сарасате отвори и надникна в стаята.
— Мадам, имате телеграма.
— Така ли? — тя побърза да се изправи, пристягайки колана на халата си.
Беше забравила пантофките си, а каменният под беше студен.
— Странно.
Взе сгънатия лист хартия, прочете го и се намръщи; Сарасате не помръдваше. Каза: