Смъртта на Некроманта

Когато се изправи видя, че Крак се беше отдалечил напред, навярно, за да види какво е положението на улицата. Рейнар го чакаше скръстил ръце и загледан в притихналата къща.

Все още залитащ, той се отдръпна от стената, но се чувстваше страшно зле. Каза:

— Това няма никакъв смисъл. Какво общо може да има със спиритическите сеанси? Нали го чу, че пита брата на Мадам Еверсет за неговия кораб. Съвсем ясно е, че иска да пипне товара, който вероятно е бил ценен, ако са излизали от някое парсийско пристанище. Той търси имане, а не… Какво общо има това тук с онова?

Рейнар премести поглед към него и се намръщи.

— Но ти беше сигурен, че има нещо общо с изчезванията и с онова момче, което сте ходили да видите в моргата?

— Имаше доказателство, не можех да го пренебрегна, но смятах, че ще се окаже някакво съвпадение. Това е безсмислица.

— Не е нужно да търсиш смисъл в лудостта.

Рейнар обърна гръб на къщата и хвана Никола за лакътя.

— Давай да се махаме оттук.

Отидоха при Кюзар, който ги чакаше на улицата и се качиха в каруцата. След като Крак набързо му обясни шепнешком случилото се, Кюзар подсвирна и заяви:

— Следващия път като мрънкам, че ме оставяте, ми напомнете това.

Никола и Рейнар се разположиха в каруцата, Крак се присъедини към тях и Кюзар подкара сънените коне.

Помълчаха известно време, загледани в тъмните къщи, покрай които минаваха. Нощта се беше спуснала и над тази част на града, и най-силният звук беше чаткатнето на копитата по паважа.

— Какво ще правим сега? — попита Крак.

Той за пръв път пита, помисли си Никола. Досега никога не е питал, каквото и да е ставало. Много жалко, че не разполагаше с отговор.

— Много просто — отговори му Рейнар — Утре вечер ти и аз ще излезем, ще намерим Октав и ще хвърлим останките му в реката.

— Точно това не бива да правим, — каза Никола.

Погледът му срещна този на Рейнар.

— Октав не може да е направил всичко това сам. Трябва да има и други. На първо време неговият кочияш.

Но не кочияшът бе онзи, който тревожеше Никола. В това бе замесен друг, който имаше интерес от спиритичните сеанси на Октав.

Рейнар отвърна на погледа му без да трепне.

— Сигурен ли си, че можем да си позволим да чакаме?

Никола не отвърна очите си.

— Не. Но ако има дори само още един, той трябва да бъде намерен. Октав знае за нас твърде много. Най-вероятно и колегите му знаят.

— Нямах точно това предвид. — каза тихо Рейнар.

— Знам.

Независимо от внимателно градения си имидж на пълен непукист, чувството за морал на Рейнар прилягаше на офицер и джентълмен повече, отколкото дори навремето, когато беше такъв. Импулсите му винаги бяха правилни. Импулсите на Никола обикновено го подвеждаха в погрешна посока и единствено интелектуалното познание за добро и зло, ревностно насаждано му от Едуар, му позволяваше да разбира повечето морални оценки. Но нещо в тази стая го бе пронизало право в сърцето. Трябваше да го спре, но щеше да го направи както той преценеше.

Рейнар помълча известно време. Страниците на каруцата проскърцваха, докато Крак помръдваше неловко, но оръженосецът не изрази мнение. Накрая Рейнар въздъхна.

— Той е умен, Октав или който там му помага, щом е подмамил толкова много хора, и нито са го хванали, нито е предизвикал паника. Може да си кара така с години.

Никола се взираше в изнизващата се покрай тях улица. Това очевидно бе некромантия. Октав и последователите му се занимаваха — извършваха в разрез със закона — някаква вид некромантийна магия. В главата му се въртеше съвсем смътен спомен, който щеше да му обясни много неща, ако успееше да го възстанови. Каза:

— Мисля, че някога някъде съм виждал нещо подобно на тази стая.

Дори Крак го погледна изумено. Рейнар изсумтя.

— Къде. В кланицата ли?

— Не, не на живо — обясни Никола замислено. — В една книга, на илюстрацията в една книга. Като дете четях какви ли не гадости, майка ми… Майка ми ми купуваше скъсани и повредени книги на кило, от антикварните магазини покрай реката и не винаги имаше свободно време да погледне какво представляват. — Никола поклати глава. — Само това си спомням. Ще погледна в библиотеката на Едуар — той също имаше навика да чете гадости.

Рейнар изрече мрачно:

— Независимо дали е плагиатствал или си го е измислил сам, Доктор Октав трябва да умре.