Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))
- Автор: Асадуров Милан
- Серия: Истории за Нищото #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Втората Библиотека ((или Следваща книга от Истории за Нищото))». Краткое содержание книги:
Забележка: Според архивите на Съда на честта, макар и доста преувеличено, в тази хроника са описани действителни събития.
Оценка на времето: Май няма по-шантаво продължение на книга, писана на български в края на ХХ век.
— Смяташ ли, че можем да започнем?
— Да — лаконично отвърна Хък, но трепетът, изписан по лицата на двамата му събеседници, го подтикна да ги успокои и той продължи: — Подготвил съм машината така, че тя не само да запази своята индивидуалност, но в процеса на работа активно да се самообучава. За всеки случай съм предвидил по всяко време Хари да може да й нареди да забрави наученото.
— Давай нататък. Не му спестявай подробностите — нервно рече Селдън.
— Всъщност я превърнах в шизофреник, като й създадох вътрешен опонент — невинно се усмихна Хък. — В началото неговите функции ще поеме лъвицата, докато второто „аз“ на машината, така да се каже, съумее да деградира дотам, че напълно да възприеме логиката и начина на мислене на Ана-Мария. На Земята тя постигна невероятни резултати с компютрите на Ай Би Ем. Машината на Хари по нищо не се отличава от тях. И тя разсъждава по същата човешка логика.
— Все пак има известен риск някой от двамата да не издържи. Ти какво ще кажеш? — обърна се Хари Селдън към прокурора.
— Какво пък толкова? Да опитаме. Въпросната госпожа явно е готова да поеме риска и… не ми се сърди Хари, но ми се стори, че е способна да устои на няколко машини като твоята. А пък Хък твърди, че ако нещо се обърка, ти можеш да възстановиш своя оракул във вида, в който си беше, така че…
— Де да бях сигурен! — чистосърдечно възкликна Селдън и взе да се разхожда напред-назад.
Тримата се умълчаха.
— А мен защо никой не ме пита какво мисля? — внезапно се обади машината.
— Оставил си я включена?! — сепна се крачещият Хари и се закова на място.
— Да. Защото ми се видя по-справедливо и тя да вземе участие в разговора — отвърна Хък и неловко се почеса по главата. — Нали все пак обсъждаме нейната съдба.
— Хм — рече прокурорът. — Този казус ми се струва малко заплетен…
— Разплети го! — твърдо рече машината.
Тримата се спогледаха.
— Предлагам да я изключим, докато решим какво да правим при тези обстоятелства — промърмори Селдън.
— Дискриминацията не може да бъде решение на никой обществен проблем! — настоя на своето машината.
— Твоето изчадие взе да става нахално! — подхвърли Сонк на Хари Селдън. — Може би наистина има нужда от малко психотерапия. Я се стегнете! Предлагам да обърнем казуса обратно. Има ли някой против експеримента?
Настана гробна тишина. Дори машината схвана важността на момента и не се обади.
— Чудесно — продължи след малко Сонк. — Значи този въпрос го решихме. Сега да видим на кого ще се падне честта да послужи за опитно зайче. След като тримата солидарно поемаме отговорността, би трябвало всеки от нас да може да контролира изкъсо експеримента. И за целта трябва да издигне свой кандидат. Аз предлагам от моя страна да участва господин Пакеекее.
Хък повдигна вежди.
— Хич не се чуди! — усмихна се прокурорът. — Ами по-бързо издигай някого на пиедестала. Сега ти се е паднало!
— Познавам само един, който би се поблазнил от тази съмнителна чест — отвърна Хък.
— Кой е той? — не се стърпя Хари Селдън.
— Моят дракон!
— Уф! Помислих, че ще посочиш мен — изпъшка Селдън.
— Защото ти се каниш да предложиш Хък, нали?
— Признавам, че имах такова намерение — сведе очи Хари Селдън. — Представи си, че първите резултати са добри. Каква е гаранцията, че лъвицата ще пожелае да остане до края? Тя пребивава временно в Библиотеката с някакъв странен статут. Не знам чужд гражданин ли е или домашен любимец? Ти ги разбираш тия работи, Сонк. А аз имам интерес Хък и Ана-Мария да налеят достатъчно акъл в раздвоеното съзнание на машината, така че тя да работи ефективно и без лъвицата. До преди малко смятах, че най-добрият начин да проверим как са си свършили работата е накрая лъвицата да разпита Хък. Но сега си мисля да предложа обратното.
— Имаш ли нещо против? — обърна се Сонк към Хък.
— Не знам. Ще трябва да поговоря с Ана-Мария. Драконът е лесен, но тя мрази някой да взема решения вместо нея. А ти получи ли съгласието на Таоа?
— Да. Говорих с него още когато ме уведомиха какво се каните да правите. Той чака отвън. Трябва да ти призная, че много го харесвам, но ми се струва прекалено информиран за обикновен полинезийски шаман. Има нещо в тази работа и ми се ще да го разнищя преди да съм се явил пред съдията. Нали знаеш, по време на всеки процес адвокатите и прокурорите задават само тези въпроси, на които предварително знаят отговора. И не ми се ще да се озова в небрано лозе пред дълбокоуважаемия Санчо.
— А аз предлагам от моя страна в експеримента да вземе участие другарят Вуняков — изведнъж ни в клин, ни в ръкав се обади машината.