Корона от мечове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Корона от мечове». Краткое содержание книги:
Почти всички на хълма като че ли изпитаха същото. Всички се размърдаха, надигнаха се копия и се опнаха лъкове. Кайриенците и майенците се разшаваха по седлата си, а Ейрам си извади меча и очите му блеснаха възторжено. Лоиал заопипва съжалително острието на дългата си брадва — тя приличаше на огромна дърварска секира, но гравирана на листа и с ецвани златни спирали. Златото беше малко поизтрито от честата употреба напоследък. Ако пак се наложеше да я използва, щеше да я използва, но с не по-малка неохота, отколкото Перин своята — и до голяма степен по същите причини.
Ранд си остана спокоен на коня — само гледаше с неразгадаемо лице. Мин придърпа кобилата си плътно до него и го потупа по рамото, като човек, който се опитва да укроти ръмжащо куче.
Мъдрите също не дадоха признак за безпокойство, но и не останаха неподвижни. Сорилея им даде знак и дузина от жените, пазещи Айез Седай, се отделиха да се присъединят към нея и Амис, доста далече от Ранд и дори от острия слух на Перин. Малко от тях бяха побелели и само Сорилея имаше бръчки по лицето, но пък трудно можеше да се види бяла коса по която и да е Мъдра. Всъщност малцина айилци доживяваха достатъчно дълго, за да побелеят. Тези две жени обаче имаха някакво положение, или влияние, или както там определяха тези неща Мъдрите. Перин вече беше забелязал как Сорилея и Амис разговарят с тази група, макар че „разговор“ не беше най-подходящата дума. Говореше предимно Сорилея, Амис само добавяше по някоя и друга дума, а останалите слушаха. Едарра се опита да възрази нещо, но Сорилея веднага я скастри, при това без да забавя крачка, после посочи две от тях, Сотарин и Косаин. Двете незабавно надигнаха поли и се завтекоха към новодошлата, мятайки бели бедра.
Перин потупа Стъпко по шията. Никакви убийства повече. Никакви.
Трите Мъдри се срещнаха на около половин миля от хълма и спряха. Казаха си нещо само за миг, след което и трите затичаха право към Сорилея. Новодошлата — младолика дългоноса жена с буйна, невероятно червена коса, заговори забързано. Най-сетне свърши — или по-скоро Сорилея я прекъсна с няколко резки думи — и всички жени се извърнаха към Ранд. Ни една от тях обаче не направи и една крачка към него. Чакаха, с ръце на кръста, със заметнати над лактите шалове, невъзмутими като Айез Седай.
— Кар-а-карн — измърмори сухо Ранд, смъкна се от седлото и подаде ръка на Мин да слезе.
Перин също слезе от Стъпко и го поведе след тях към Мъдрите. Лоиал повлече крак след него и Ейрам ги последва на коня си, без да се сети да слезе, докато Перин не му даде знак. Айилците не яздеха, поне ако не се окажеше абсолютно неизбежно, и смятаха за проява на грубост да застанеш пред тях на гърба на кон. Руарк се присъедини към тях, както и Гаул, който странно защо се беше навъсил. Нандера, Сюлин и Девите също надойдоха, естествено.
Червенокосата новодошла заговори веднага щом Ранд се приближи.
— Баир и Мегана разположиха наблюдателни постове навсякъде, откъдето беше възможно да се появиш към града на дървоубийците, Кар-а-карн, но всъщност никой не мислеше, че ще…
— Ферайгин — подвикна Сорилея толкова рязко, че можеше да ти смрази кръвчицата. Зъбите на червенокосата изтракаха и тя си затвори устата, след което зяпна Ранд с блестящите си сини очи, отбягвайки свирепия поглед на Сорилея.
Сорилея си пое дъх и насочи вниманието си към Ранд.
— Има неприятности при шатрите — каза тя хладно. — Сред дървоубийците са се появили слухове, че си заминал за Бялата кула с Айез Седай, които дойдоха при теб. Отишъл си да прегънеш коляно пред Амирлинския трон. Никой от тези, които са знаели истината, не е посмял да проговори, иначе резултатът е щял да бъде още по-лош.
— И какъв е резултатът? — попита тихо Ранд. От него лъхаше напрежение и Мин отново го затупа по рамото.
— Мнозина вярват, че си изоставил айилците — отвърна му също толкова тихо Амис. — Замъгляването отново се е върнало. Всеки ден по над хиляда души захвърлят копията и изчезват, безсилни да посрещнат бъдещето или миналото ни. Някои може би отиват при Шайдо. Говори се, че истинският Кар-а-карн не би се предал на Айез Седай. Индириан твърди, че ако си заминал за Бялата кула, не може да е станало доброволно. Той е готов да поведе Кодарра на север към Тар Валон и да танцува копията с всяка Айез Седай, която срещне. Или с всеки влагоземец. Казва, че сигурно са те измамили. Тимолан мърмори, че ако приказките са верни, то ти си ни изменил и той ще върне Миагома в Триделната земя. След като те види мъртъв. Манделайн и Джанвин още пазят благоразумие, но слушат както Индириан, така и Тимолан. — Руарк засмука въздух през стиснатите си зъби: за един айилец това беше същото като да си заскубеш косата от отчаяние.