![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— Достатъчно — прекъсна го Аззи. — Спести ми останалите си селяндурски комплименти и ми кажи какво точно искаш от дамата.
— Е, че какво да искам — да се омъжи за мен, много ясно!
Аретино се изхили гръмогласно и бързо се престори, че кашля. Дори и Аззи не можа да сдържи усмивката си — толкова нелепо би изглеждал недодяланият, непохватен Корнглоу до която и да е прекрасна благородна дама.
— Е, господине — рече Аззи, — не се боите да се целите нависоко с вашите ухажвания!
— И беднякът може да се стреми към Елена от Троя, ако я възжелае — рече Корнглоу. — И в неговото въображение тя също може да го предпочете пред всички мъже и да го намери за по-желан от възхитителния Парис. В мечтите може да се сбъдне всичко, което човек си пожелае. А не е ли това един вид мечта, Ваша светлост?
— Да, мисля, че си прав — отвърна Аззи. — Е, господине, ако трябва да изпълним желанието ви, ще трябва да ви дадем и благородническа титла, за да не бъде пречка за вашия брак разликата в общественото положение.
— Бих желал — съгласи се Корнглоу.
— Освен това трябва да получим съгласието на госпожа Кресилда — изтъкна Аретино.
— Това го оставете на мен, като му дойде времето — обади се Аззи. — Е, предизвикателството е доста голямо, Корнглоу, но мисля, че ще се справим.
Аретино се намръщи.
— Да, но не забравяйте, че дамата е вече омъжена, господарю. Това също би могло да бъде пречка.
— В Рим си имаме чиновници, които се грижат за тия подробности. — Аззи се обърна към Корнглоу. — Има няколко неща, които трябва да направиш. Готов ли си да се подложиш на малко неприятности?
— Е, ами че да, сър, стига да не се налага да се напрягам много. Човек не трябва да бъде принуждаван да изневерява на собствения си темперамент, ако ще и заради най-страхотния възможен късмет, а пък за моя темперамент е характерен мързелът, толкова изключителен мързел, сър, че ако се разчуеше за него по света, биха ме обявили за осмото чудо.
— Нищо чак толкоз трудно не ти предстои — обеща му Аззи. — Мисля, че можем да ти спестим обичайния бой с мечове, тъй като не си обучен да се биеш с меч.
Аззи бръкна в джоба на жилетката си и измъкна един от вълшебните ключове. Подаде го на Корнглоу. Той взе да го подмята из ръцете си.
— Ще тръгнеш оттук — заобяснява му Аззи — и ключът ще те отведе до една врата. Ще минеш през нея и там ще намериш вълшебен кон. В дисагите му има вълшебен светилник. Качи се на коня и ще намериш своето приключение — а в края му те чака Кресилда с царевичните коси.
— Страхотно! — възкликна Корнглоу. — Прекрасно е, когато късметът ти идва толкова лесно!
— Да — кимна Аззи. — Лекотата, с която се постига това или онова, е едно от най-великите неща на света. Такава е и поуката, която се надявам да внуша на хората, а именно: късметът сам си идва, тъй че защо да се зорим.
— Прекрасна поука! — съгласи се Корнглоу. — Тая история страхотно ми харесва!
Той сграбчи ключа и изтърча навън.
Аззи се усмихна благо.
— Още един щастливец!
— Пак има някой на вратата — обади се Аретино.
ГЛАВА 2
Майка Джоана седеше в стаята си. Би било твърде слабо да се каже, че е леко уплашена.
Из коридорите се тътреха крака. Тия шумове можеше да са всякакви — естествени или свръхестествени, но Джоана подозираше, че идват от пилигрими, решили да приемат предложението на сър Антонио, които са се запътили към стаята му.
Въпреки свещеническата си професия Джоана познаваше човешкото желание. Съществуваха неща, които тя искаше само за себе си — и тъй като не беше умерен човек, тези желания се разгаряха в нея с далеч не умерен пламък. Беше станала игуменка по-скоро от политически, отколкото от религиозни съображения, и си гледаше работата, както би си я гледала във всяко едно голямо начинание. Нейният метох в Грейвлайнс, със седемдесет и две монахини и множество слуги и хора, които се грижеха за животните, си беше цял един малък град. От самото начало Джоана се чувстваше там страшно добре. Сигурно така си бе устроена. Никога не бе приличала на другите малки момиченца, дето си играят на кукли и си мечтаят за съпруг. Дори като малка най-много обичаше да заповядва на птичките и на кученцата си — „Ти сядай тук, а ти пък там!“ — и да им се кара, докато си играеше с тях на следобеден чай.
Навикът да раздава заповеди не я напусна и когато порасна. Нещата сигурно биха се разбили по по-различен начин, ако беше красива, ала тя беше наследила типичните Мортимърови черти. Лицето й беше като на всички Мортимъровци — белезникаво и сплескано, косата — раздърпана, суха и безжизнена, набитото й тяло — по-подходящо за оране и копане, отколкото за любовните прийоми. Тя искаше да е богата и от нея да се страхуват всички — а служението на Църквата май бе добър начин да постигне точно това. Инак си беше достатъчно набожна, но набожността бе Влязла в сблъсък с нейната практичност, а последната й подсказваше, че й се дава възможност да получи веднага онова, което иска, а не да чака цяла вечност, докато папата се сети да я прати в някой по-голям манастир.