![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
Тонът му никак не би могъл да се нарече дружелюбен.
Портата отново скръцна. Този път дошлият бе висок благородник, облечен в изискани одежди, с надменен вид и горделив израз на лицето. На бедрото му висеше рапира.
— Аз съм Родриго Сфорца — представи се той с глас, най-точното определение, за който би било „заплашителен“. — Какъв е проблемът?
Готвачът се поклони ниско и рече:
— Този тук простак твърди, че е дошъл за ръката на Кресилда, почитаемата ви съпруга.
Сфорца прикова в Корнглоу стоманен поглед.
— Тъй ли си казал, а, приятелче?
Чак сега Корнглоу се усети, че нещо явно не е наред. По план той не трябваше да среща никакви спънки — всичко трябваше да го чака наготово. Сигурно като бе загубил вълшебния кон, се бе натресъл в това мъчно положение.
Той обърна магарето и го сръга в опит да го накара да препусне. Животинчето хвърли яростен къч и Корнглоу в миг се намери на земята.
— Повикайте стражите! — заповяда Сфорца. Войниците изскочиха иззад ъгъла, като тичешком се загащваха и закачаха мечовете си за коланите.
— Хвърлете го в тъмница! — изкрещя благородникът.
И тъй, Корнглоу бе натикан в една мрачна дупка, а главата му кънтеше от многобройните тупаници.
ГЛАВА 6
— Е, Мортън — рече Аззи, — в хубава каша се забърка.
Корнглоу се надигна и взе да мига на парцали. Само миг преди това бе сам в тъмницата на Сфорца и стиснал глава, цяла в отоци и синини, размишляваше над своето нещастие. Килията беше гола, на пръстения й под нямаше нищо освен стиска-две разкашкана слама и Корнглоу трудно би могъл да се устрои уютно там. Но сега отново бе навън. Всичките тия внезапни ходове вече бяха почнали ужасно да му дотягат, а пък странните вълнообразни движения на пространството, които ги съпровождаха, явно му действаха зле на стомаха.
Пред него стоеше Аззи — великолепен в кървавочервения си плащ и меките си кожени ботуши.
— Ваша светлост! — извика Корнглоу. — Как се радвам да ви видя!
— Тъй ли? Боя се, че се налага да ти съобщя, че ти провали приключението си още преди да е започнало както трябва! Как така, да му се не види, изтърва вълшебния кон?
Корнглоу реши да пробута извинението, което по онова време, сиреч в онзи век, пробутваха всички мъже.
— Магьосница ме подмами, о, благородни господарю! А аз съм просто мъж! Какво бих могъл да сторя?
После той описа преживелицата си с прекрасната Леонор. Аззи долови познат почерк.
— Конят там ли си беше преди това?
— Там беше без съмнение, Ваша светлост! Но щом се огледах после, бе изчезнал, а там стоеше само онуй магаре! Можете ли да ми дадете нов кон, сър, та да направя още един опит?
— Не е толкоз лесно да набавиш вълшебен кон — рече Аззи. — Ако знаеше само как сме търсили, докато намерим онзи, щеше да внимаваш повече за него!
— Но сигурно можем да използваме някакъв друг магически предмет вместо него! — примоли се Корнглоу. — Трябва ли да е точно кон?
— Все ще измислим нещо…
— Този път ще се справя, Ваша светлост! О, само че има и още нещо!
— Какво?
— Искам да си променя желанието.
Аззи се облещи насреща му.
— Какво говориш?
— Помолих за ръката на лейди Кресилда, ала по-късно размислих. Вероятно тя не би ме приела, защото не съм получил възпитание на благородник. Но с хубавата Леонор сме си лика-прилика. Нека тя е моята награда.
— Я не ставай глупак — скастри го Аззи. — Вече записахме в тефтерите, че ще получиш Кресилда!
— Ама тя нали е вече омъжена!
— Че нали и преди го знаеше! И какво от това?
— Ами много работи, сър. Нали ще се наложи да живея в същата онази среда, в която живее и нейният съпруг! Не можете през цялото време да се занимавате с моята закрила, нали така?
— Умно го рече — съгласи се Аззи, — само че вече си направил своя избор. Щом е Кресилда, значи ще е Кресилда и толкоз.
— Ама никъде в нашето споразумение не се споменаваше — подхвана Корнглоу, — че не мога да си променя решението! Лекомислието е една от моите най-очебийни характерни черти, господарю, и не е честно да ме молите да се променям точно заради склонността ми към промяна на мнението!
— Ще го прегледам — обеща Аззи. — Скоро ще ти съобщя решението си.
При тези думи той изчезна, а Корнглоу легна да подремне — май друго не му и оставаше.
Но някой грубо прекъсна дрямката му. Беше Аззи — водеше друг бял кон, за който всеки би казал, че сигурно ще да е вълшебен — толкова беше красив.
Разговорът с Леонор потвърди онова, което Аззи през цялото време бе подозирал: тя изобщо не беше земна жена. Беше много едра елфка, който се преструваше на човешко същество.