![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— Къде е Хокууд? — попита Оливър за знаменития командир на ротата.
— Сър Джон прекарва в Англия платения си отпуск — разясни му Глобус. — Не искаше да ходи, но господарят ми му плати такава цена, че нямаше как да откаже.
— Кой е твоят господар?
— Няма да кажа името му направо — рече Глобус. — Ще съобщя само, че е Дяволски добър приятел. Заръча ми да ти дам това.
Глобус измъкна от войнишката си раница дълъг, тънък инструмент и го подаде на Оливър. Оливър веднага разпозна в него командирски жезъл — такъв би могъл да носи фелдмаршал.
— Това е твоят командирски знак — каза Глобус. — Покажи го на тези мъже и те ще те последват навсякъде.
— Къде трябва да отида?
— В момента се намираме точно на южния склон на Алпите — посочи Глобус. — Вървете право надолу по онзи път, покрай реката. Походът ви е до Венеция.
— И аз само трябва да заведа хората си там?
— Ами да.
— Води ме тогава при тях! — нададе ликуващ вик Оливър.
Оливър стигна пурпурната палатка, запазена за него. Вътре имаше някой. Седеше на походно столче, пилеше си ноктите със сребърна пиличка и не беше никой друг освен Аззи.
— Здрасти, шефе! — извика Оливър.
— Добре дошъл в своята част, фелдмаршале — ухили се Аззи. — Нещо да не ти харесва?
— Всичко е прекрасно! — възкликна Оливър. — Дали сте ми страхотни войници. Докато идвах насам, ги поогледах. Мъжаги и половина, а? Всеки, който се опита да се възправи срещу мен, много ще съжалява. Между другото, ще се наложи ли да се бия с някого?
— Естествено. При вашия поход на юг, който очаквам да започне веднага след като си поговорим, ще се сблъскате с берсерките от бригадата „Главата на Смъртта“10.
— Май е трудничко да се сбориш с тях, така ми звучат. Наистина ли мислите, че трябва да тръгна да се бия с такива корави типове?
— Хич не са корави те. Кръстих ги така, защото звучи добре за пресата. Всъщност не са нищо повече от тайфа обезправени местни селяни, фермери от тая област, лишени от земята си, защото не са си платили прекомерно високите данъци. Въоръжени са само с брадви и мотики, нямат доспехи, лъкове и стрели също нямат, и една свястна пика нямат даже. Пък и те са стотина-двеста души, а вие сте към десет хиляди. Тия хора не само хич не са подготвени, но и ти гарантирам, че ще предават другарите си наред и при първия звън на оръжие ще хукнат да бягат.
— Добре ми звучи — рече Оливър. — И после какво?
— После влизате във Венеция. Ще подготвим пресата.
— Преса ли, каза? Ама аз с нищо не съм заслужил подобни мъчения!
— Ама ти не разбираш — обясни Аззи. — Не ти говоря за уреда за мъчения. „Преса“ ние наричаме онези хора, които известяват разни неща на другите хора: художници, поети, писачи, разни такива чешити.
— Хабер си нямам от тия работи.
— По-добре ще е да си имаш, ако очакваш да се прочуеш със своите победи. Как тъй ще станеш легенда, освен ако писателите не пишат за тебе?
— Ами май си мислех, че просто си ставаш и толкова…
— Да, ама не. Наел съм най-добрите поети и писатели на века, оглавени от Божествения Аретино, да възпеят подвизите ти. Тициан ще избачка голям пропаганден плакат за каквато и победа да му поискаме. Ще наема и композитор да напише мюзикъл в чест на победата, каквато ще да е тя.
Аззи стана и се приближи до входа на палатката. Няколко тлъсти капки дъжд тупнаха тежко на земята. Иззад Алпите прииждаха големи черни облаци.
— Някой май нещо си играе с времето — промърмори той. — Ама тия облаци скоро ще се разкарат, няма съмнение, и тогава ще можеш да подкараш войската си към Венеция. Не се притеснявай как да се обръщаш към тях, нито пък на какъв език. Само кажи на Глобус и той ще се погрижи всички да те разберат.
— Добре. Това ме притесняваше — рече Оливър, който изобщо не се бе сетил за това, но искаше да изглежда достатъчно съпричастен.
— Късмет — ухили се Аззи. — Още малко и ще се видим във Венеция, предполагам.
ЧАСТ ОСМА
ГЛАВА 1
Тъма над Виена над Европа и най-Вече над малката странноприемница, където Аззи — независимо от дребните си отклонения с цел разузнаване и помощ — все още бе твърде зает с набирането на хора за пиесата.
10
Берсерк — воин, сражаващ се с дива ярост. „Главата на смъртта“ обаче идва от понятието „deadheads“ (букв. „мъртви глави“), както се наричат почитателите на култовата хипи-група „Грейтфул дед“ (букв. „благодарните мъртви“), които проповядват мир и любов. Умишлено търсено от авторите съчетание на несъвместими понятия. — Б. пр.