![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
Това бе нейният дом. И тя беше вътре.
Но и господарят Сфорца също беше вътре, без никакво съмнение. Както и неговите слуги, придворни, стражи, специалисти по мъченията…
Нямаше смисъл да се захваща с това. Разкаянието разпери черните си криле над него и Корнглоу се замисли. Сега, за първи път, той осъзна в какво се бе забъркал и то му се видя от тъпо по-тъпо. Тия неща си бяха за благородниците. Е, понякога в приказките се намесваше и някой и друг прост човек — но той пък случайно да приличаше на герой от приказка? Съмняваше се в последното. Знаеше, че е надарен с гъвкава фантазия — инак, на първо място, изобщо би ли се захванал с всичко това… Но пък беше ли такъв човек, че да устои на всичко? И дали дамата го заслужаваше?
— Ей, господине — дочу той мек глас. Идваше някъде откъм лакътя му. — Какво така не отлепяте очи от това имение, сякаш там ви чака някой много важен за вас човек?
Корнглоу се обърна. До него стоеше мъничка-мъничка краварка, облечена с прозрачен корсаж и клоширана пола на плисета. Черните й къдри бяха разчорлени, лицето й — оперено, а фигурата — твърде налята и с твърде много извивки за такъв дребосък. Усмивката й беше хем нежна, хем похотлива. Неустоима комбинация. — Това е домът на Родриго Сфорца, нали?
— Същият — отвърна краварката. — Да не се гласиш да отвличаш госпожа Кресилда?
— Това защо го каза?
— Защото бие право в целта — отвърна момичето. — в момента тече някаква игра, организира я някакъв демон, а пък някои от моите приятели случайно го познават.
— Той ми обеща лейди Кресилда да бъде моя.
— Лесно му е да го обещае — рече момичето. — Аз се казвам Леонор. Като ме погледнеш — проста краварка. Ала съм много повече от това, бъди сигурен. Тук съм, за да ти кажа, че жената, с която смяташ да се обвържеш, е долна кучка от най-чистокръвна порода. Да я спечелиш, е все едно да се гмурнеш доброволно в най-дълбоката яма на Ада.
При тези думи Корнглоу се изненада много. Изгледа Леонор с интерес и този му интерес взе да нараства с всяка изминала секунда.
— Мис — рече той, — не знам какво да правя. Бихте ли ми дали съвет, ако можете?
— Това мога — отвърна Леонор. — Ще ти гледам на ръка и всичко ще ти стане ясно. Ела насам, тук е по-удобно.
Тя го заведе обратно в яхъра — в един ъгъл, където сеното беше струпано на меки, удобни купни. Очите й бяха широко отворени, диви, с цвят на магия, а докосването й — леко като перце. Тя го хвана за ръката и го дръпна надолу.
ГЛАВА 4
Всички доклади сочеха, че проектът на Аззи — пиесата — явно привлича значително внимание из целия Духовен свят. Дори вече имаше залагания, пък и почнаха да стават разни нередни неща. Най-нередното от всички, разбира се, беше внезапното освобождение на старите богове — Зевс и цялата му пасмина. Имаше сума ти неща, на които Михаил спешно трябваше да обърне внимание — и точно това имаше наум архангелът, когато се съгласи да приеме Бабриел.
Разговорът между Бабриел и архангела се осъществи в специалната заседателна зала на Центъра „Райски врати“ в Централен Рай. „Райски врати“ беше величествена, вдъхновяваща сграда. На ангелите много им харесваше да работят тук. Към неизразимата радост, която чувстваха от близкото присъствие на Всевишния, се добавяше и удоволствието да работиш в истински архитектурен бисер.
Бе ранна утрин. Мек дъждец се сипеше над Града на благотворните вибрации, както често наричаха Централен Рай. Бабриел бързаше по мраморните коридори и от време на време се впускаше в пет — десетметров планиращ полет, за да спести време — макар че навсякъде бяха наслагани табелки „ЛЕТЕНЕТО ИЗ КОРИДОРИТЕ ЗАБРАНЕНО“.
Най-накрая стигна до канцелариите на Михаил в дясното крило, почука и влезе.
Михаил седеше на бюрото си, а наоколо му лежаха разтворени какви ли не справочници. Отстрани тихо жужеше компютър. Светлината беше мека и златиста.
— Тъкмо навреме — рече Михаил с леко засегнат тон. — Трябва веднага да те пращам обратно.
— Какво е станало, господине? — Бабриел седна на едно от тапицираните канапенца срещу бюрото на архангела.
— Тая работа с Аззи и пиесата му е даже още по-сериозна, отколкото очаквахме. Май нашият демон е успял да се сдобие със съгласието на самата Ананке, която му е дала нарочно разрешение да твори чудеса, докато трае неговият замисъл. Нещо повече, Ананке е разпоредила, че на нас, създанията на Светлината, повече не се полагат никакви специални привилегии само задето сме били Добри. От достоверен източник знам, че Аззи е измислил и някакъв план да извлече Венеция от реалното време и да я постави в специално положение. Знаеш ли какво означава това?