![Просто шеметен фарс [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/5/0/2/1/prosto-shemeten-fars-bg-download.jpg)
Просто шеметен фарс [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф, Шекли Роберт
- Серия: Аззи #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Юмористическая фантастика
Электронная книга - «Просто шеметен фарс [bg]». Краткое содержание книги:
— Не съвсем, господине, не, не знам.
— Значи, че тоя зловреден демон може — поне потенциално — да пренапише историята, както на него му скимне!
— Но, господине, тази отделена от времето Венеция няма да има никакво влияние върху общото течение на човешката история!
— Вярно е. Но би могла да бъде използвана като модел от онези неудовлетворени души, които смятат, че историята трябва да е нещо друго, а не това, което всъщност е — равносметка на човешките горести и страдания. Концепцията за Възможността за презаписване подкопава цялата доктрина за Предопределеността. Тя дава на човечеството нова свобода и го изпраща в едно царство, където Късметът може да играе по-голяма роля дори и от онази, която играе сега.
— Хм, това е доста сериозно, господине — измърмори Бабриел.
Михаил кимна.
— Самият космически ред може би е в опасност. Дълговековното ни превъзходство е под заплаха. Самият принцип на Доброто е станал спорен.
Бабриел зяпна.
— Но поне едно нещо играе в наша полза — продължи Михаил.
— Кое, господине?
— Всичко това ни освобождава от унизителните окови на Справедливостта. То означава, че можем да свалим ръкавиците. Това вече не е джентълменска игра. Най-накрая можем да захвърлим угризенията си и да се борим, както можем.
— Тъй вярно, господине! — обади се Бабриел, макар че досега не беше забелязал Михаил да е страдал от угризения чак пък толкоз. — Какво точно искате да направя?
— Научихме, че в схемата на Аззи е включен и вълшебен кон…
— Да, той все такива ги измисля — кимна Бабриел.
— Няма причина да позволяваме всичко това да продължава, както го е запланувал той. Отиваш право на Земята, Бабриел, в имението на граф Родриго Сфорца. Направи нещо с оня вълшебен кон, който в момента очаква Корнглоу в яхъра.
— Слушам и се подчинявам! — извика Бабриел и скочи на крака. Прелетя по коридорите, като шумно пляскаше с криле. Работата беше сериозна!
След не повече от миг той вече бе отново на Земята. Огледа се, за да се ориентира, запляска с криле към имението на Сфорца и се приземи лекичко в двора.
Зората тъкмо се бе пукнала и всичко живо в графския дворец все още спеше. Бабриел се огледа и се отправи към яхъра. Звуците, които идваха оттам, не можеха да се сбъркат с други — вътре имаше мъж и жена. Разнесоха се кикот и меко жвакане. Дочу и цвилене, а после забеляза, че близо до него е вързан бял жребец с фино изработени дисаги, метнати на гърба. Той успокои благородното животно и отвърза поводите му.
— Ела с мен, красавецо…
ГЛАВА 5
Корнглоу се намери легнал връз бала слама, цял оплетен в ръце и крака, от които едва половината си бяха негови. Слънцето блестеше ярко през пукнатините в паянтовите стени на яхъра. Миризмата на слама, тор и коне го удряше в носа. Той успя да изкопчи крайниците си от тези на жената, с която се бе любил преди малко в пълна забрава, припряно занавлича дрехите си и скочи на крака.
— Закъде си се разбързал така? — попита в просъница Леонор. — Остани при мен!
— Нямам никакво време! — Корнглоу се опитваше да напъха едновременно ризата си в панталона и краката си в ботушите. — Нали трябва да се впускам в приключение!
— Зарежи го това приключение! — възкликна Леонор. — Ти и аз се намерихме. Какво повече искаш?
— Не, не бива да се мая повече! Трябва да наваксвам! Къде ми е вълшебният кон?
Корнглоу заснова из яхъра, но от коня нямаше ни следа. Единственото, което забеляза, беше едно дребно пъстро магаренце, вързано за един кол. То изрева срещу него и оголи жълти зъби. Корнглоу го огледа изпитателно и си рече:
— Да не би някаква магия така да е изменила облика на моя жребец? Тъй ще да е! Ако го яхна и потегля, той без съмнение ще възвърне първоначалния си вид, когато му дойде времето!
И тъй, той отвърза магарето и го яхна. Срита го яко в ребрата и бедното създание закрета към двора. На животното тази работа никак не му харесваше, но Корнглоу продължи да го ръчка. Магарето полека прекоси двора, из който щъкаха пилци, подмина зеленчуковата градина и най-накрая стигна портата на голямата къща.
— Кой там? — извика плътен мъжки глас отвътре.
— Мъж, дошъл за ръката на лейди Кресилда!
На портата се показа едър, оплешивяващ мъж по риза и по дълги гащи. На главата му бе нахлупено бяло боне. Явно беше готвачът.
— Ти да не си нещо мръднал? Дамата е омъжена! Ето, пристига съпругът й!