Просто шеметен фарс [bg]

— Давам ти пет дуката, ако си прав.

Шумът от ботушите стихна точно пред вратата. Почука се.

— Влез — извика рижият демон.

Вратата се отвори. Влезе мъж. Вървеше бавно и непрекъснато се озърташе, сякаш не беше сигурен как биха го приели. Беше длъгнест и русоляв, облечен в парцалива риза от домашно тъкано платно и ботуши от волска кожа, които изглеждаха като заварени за краката му.

— Ще ти ги дам по-късно — подхвърли Аззи на Аретино и се обърна към непознатия. — Не ви познавам, господине. От пилигримите ли сте или случайно се натъкнахте на нас сред този мрак?

— Физически аз съм част от тази група — отвърна непознатият, — но в духовен смисъл не принадлежа на тази компания.

— Този приятел умничък ми изглежда — подметна Аззи. — Как се казваш, приятелю, и какво е положението ти в живота?

— Наричат ме Мортън Корнглоу — отвърна младежът. — Професията ми поначало е да тимаря коне, ала ме привлече работата като лакей на сър Оливър, тъй като живея в наследственото му село, а чесането на коне винаги ми се е удавало. И тъй, аз по право мога да твърдя, че съм един от вас, що се отнася до физическото ми тяло — но е прието, че една компания се състои от хора със сходен начин на мислене — и в нея не се включват нито котките и кучетата, помъкнали се след нея, нито пък слугите, които не са нещо повече от животните, макар и вероятно да са малко по-ценни. Трябва веднага да ви попитам, сър — дали ниското ми обществено положение е пречка да участвам във вашата пиеса? Дали във вашето начинание допускате само благородници, или в него може да се включи и обикновен човек с кал под ноктите?

— В Духовния свят — отвърна Аззи — разликите, които хората правят помежду си, нямат никакво значение. Ние възприемаме всички вас като души, които трябва да привлечем — и които носят временно тяло, което скоро ще изоставят. Но стига толкова. Ще станеш ли един от нашите търсачи на светилници, Корнглоу?

— С най-голямо желание, сър демон. Защото, макар че съм човек прост, и аз си имам съкровено желание. И за да се сбъдне то, бих се подложил на някоя и друга неприятност.

— Кажи какво е то!

— Преди вие да се присъедините към нас, ние се отклонихме от своя път, за да посетим имението на Родриго Сфорца. Благородниците бяха поканени на трапеза, а простите хора като мен обядваха в кухнята. През отворената й врата можехме да гледаме какво става в трапезарията и тогава погледът ми се спря върху Кресилда Сфорца, съпругата на самия Родриго. Сър, тя е най-прекрасната жена на този свят, с копринени коси като царевичен цвят, спускащи се гладко над румени бузи, които биха посрамили дори и бузите на ангел. Кръстчето й бе кръшно и тънко, сър, а над него се издуваха…