С дъх на скандал
- Автор: Браун Сандра
- Язык: болгарский
- Переводчик: Маргарита Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «С дъх на скандал». Краткое содержание книги:
Два дни по-късно тя реши да рискува. Промъкна се през задната врата, докато баба му си подремваше след обяда. Направи знак с допрян показалец към начупените си устни да мълчи и кимна към неговата спалня. Когато минаваха крадешком през хола, чуха лекото похъркване от отворената спалня на баба му.
Щом Дилън затвори вратата на стаята си, госпожа Чандлър го нападна като изгладняла лъвица. Без финеса от придобития опит, той също прояви ненаситност. Когато влезе в нея, бе лепкава и гореща. Експлодира с удоволствие. След като свършиха, единственото й оплакване беше, че всичко минало много бързо.
Потупа го по ръката и каза:
— Ще поработим върху това.
— Как? — попита той и я погледна със сериозните си, лешникови очи. — Как ще поработим? Какво трябваше да направя? Покажи ми — прошепна той.
Неговата загриженост беше неочаквана и интересът му така неподправен, че тя се разплака. Прекара остатъка от лятото да го учи как да й доставя удоволствие и да се оплаква как „горилата“, за която беше омъжена, не знае къде е „тя“ и за какво служи. „Той просто ме чука, докато ме заболи и не мога да вървя, и си мисли, че е страхотен любовник.“
Дилън беше прилежен ученик. Научи се да дава това, което искаше и от което се нуждаеше една жена. Но в съзнанието си не забравяше, че госпожа Чандлър бе съпруга на друг. Знаеше, че постъпва неморално. Непрекъснато се заричаше да спре. Но щом тя пристигнеше развълнувана и нетърпелива, той не можеше да устои на изкушението и податливостта. Освен това не смяташе, че дължи на шофьора някакво обяснение. Шофьорът на колата, убила родителите му, си беше тръгнал невредим от зловещата сцена.
Няколко дни след началото на септември госпожа Чандлър дойде да съобщи на баба му, че преместват съпруга й.
— Заминаваме за Литъл Рок следващите почивни дни.
— Слава Богу — измърмори баба му, като наблюдаваше как госпожа Чандлър се отдалечава около оградата от розови храсти, разделяща двата двора. Дилън изгледа старата жена проницателно и се зачуди дали тя знае какво ставаше цяло лято следобед в спалнята му, докато тя си поспиваше. Повече никога не заговориха за госпожа Чандлър.
Но Дилън не я забрави. Предполагаше, че мъжете никога не забравят първата жена, с която са спали. Беше използвал тялото й като експериментална лаборатория, но не се чувстваше виновен. Тя го преследваше и получаваше толкова удоволствие, колкото и той, а понякога и повече.
Прилагаше научените от нея уроци при лесните момичета в училище. Те бяха често по-големи от него. По-късно една от „сестрите“ му в дома на осиновителите се възползва от неговото умение. Беше тромаво момиче с лош дъх и кожа, възторжено благодарна за проявената от него нежност всяка вечер. Момичетата от улиците бяха изтормозени и при срещите с тях почти отсъстваше емоционалния контакт.
Когато излезе от възпитателното училище и се записа в колежа, вече се беше разгонил като пръч. Природата бе отново на негова страна. В психологическо и физическо отношение надрастваше годините си. Забелязаната от госпожа Чандлър сила на тринадесет години се бе доразвила — имаше високо, слабо и жилаво тяло. Беше представителен и го харесваха. Лесно се сприятеляваше с другите младежи, лесно примамваше в леглото си привлекателните ученички.
Първата жена, която го люби с уста, бе проститутка, подписала договор с неговата студентска организация като редови член заради сбирките. Имаше рутина — поклащаше бюста и свършваше работата на бързо — „За десет долара, моля“. Оттогава срещна и други жени, но повечето пристъпваха към този по-специфичен начин на любов с предано покорство, сякаш бе нещо очаквано, но неприятно.
Никога по-рано жена не бе го поглеждала с такъв копнеж и любов и не беше го молила да я научи как да го прави. Прокара пръсти през косата на Дебра и нежно й каза:
— Не си длъжна да го правиш.
Тя го погледна озадачено.
— Но аз искам. Притесняваш ли се?
Той се засмя неловко, осъзнавайки, че е така.
— Малко.
— Искам да го правя добре.
— Не е въпрос на добро или лошо правене.
— Но съм сигурна, че има разлика между добре и още по-добре. — Плъзна се нагоре по тялото му, целуна го по устата и прошепна: — Научи ме на по-добрия начин.
Много по-късно Дилън гледаше невестата си, докато тя спеше спокойно до него. Бе толкова красива, че от вълнение в гърлото му засядаше буца. А беше и чудесен човек. Лукавството, под каквато и да е форма, й беше непознато.
Единствен той притежаваше тялото й и не приемаше тази привилегия лековато. Бе му отдала сърцето си и поверила на съхранение цялата си любов. Разчиташе той да я подкрепя финансово и емоционално през целия си живот. За него най-голямото предизвикателство бе да е такъв, какъвто Дебра го искаше и от какъвто се нуждаеше.