Светът на мъглите
- Автор: Грийн Саймън
- Серия: twilight of the empire #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: А. Ликова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светът на мъглите». Краткое содержание книги:
Светът на мъглите е пристанище за хора извън закона, за престъпници и неудачници. От атаките на Империята планетата се пази със щит, изграден от могъщата сила на есперите, които са намерили тук нов подслон — неукротими и необуздани, но поне свободни.
Той пристъпи бавно напред. Надникна зад бара и потрепера. Барманът бе предал Богу дух с ръце, притиснати до ушите. Кат долови движение с периферното си зрение и рязко се извърна, готов да побегне или да се бие, ако е нужно. Сайдър бе прекрачила през вратата и гледаше шокирана и изумена. Той бързо си проправи път да я посрещне, като стъпваше внимателно сред множеството проснати тела. Протегна към нея ръце, за да я прегърне и тя се притисна към него, заровила в рамото му лице. В следващия миг се изправи и леко го отблъсна. Огледа се из разрушената кръчма и въпреки че лицето й бе ледено и сурово, раменете й бяха тежко отпуснати от покруса.
— Свършено е с мен — промълви тя тихо. — Няма начин да събера достатъчно пари, за да възстановя разрушенията. Какво се е случило, докато ме е нямало? Сякаш е паднала бомба. Бомба или полтъргайст. Проклятие! Проклятие! Кат, наблюдавай кръчмата, докато отида за лекар. Може би някой от тези клетници ще ни каже какво се е случило.
Кат кимна нещастно, тъй като не беше особено въодушевен от идеята да остане сам в „Черният трън“, но докато се колебаеше, Сайдър бе вече излязла. Той потръпна, огледа се безпомощно и приседна да чака край отворената врата.
В обгореното сепаре в дъното на кръчмата Джейми Роял и Сузане дю Волф лежаха мъртви, проснати върху масата.
Мери Тифона3 бе пристигнала в Пристанището на мъглите.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
ДВАМА ВОИНИ
Къщата на Доналд Роял се намираше близо до вътрешната граница на Търговския квартал, недалеч от Звездното пристанище. Когато се премести навремето в нея със съпругата си, тя бе в едно от най-привлекателните места в Пристанището на мъглите, ала това бе преди много години. Сега фасадата й бе стара, олющена и полусрутена и се нуждаеше от основен ремонт, както и околните жилищни сгради. Някогашните големи къщи се бяха превърнали в мизерни квартири за даване под наем и бордеи, а старият театър бе деградирал до покрит пазар. Заможните и амбициозните отдавна се бяха преместили в други, по-изискани части на града, но Доналд и жена му си останаха тук. И двамата винаги бяха хранили обич към дома си, а след смъртта й той не искаше и да чуе за преместване, освен това къщата бе негова собственост и той нямаше намерение да я заменя, само за да плаща данък на капризите на модата.
Доналд Роял бе твърде упорит.
Той седеше в креслото в кабинета си и беше вперил невиждащ поглед в тихо пращящия огън. Джейми бе мъртъв от три дни, а стражата още не се бе добрала до някакви съществени улики за предполагаемия убиец. Не можеха да стигнат до единодушно мнение дори за евентуалната причина за смъртта му. В документацията на съдебния лекар фигурираше единствена сърдечна недостатъчност. Доналд бавно поклати глава. Винаги бе твърдял, макар и само на шега, че Джейми ще си умре млад. Не искаше да повярва, че е единственият му жив роднина, последният ат голямата фамилия Роял. Кроеше такива планове за него, хранеше такива надежди. А сега всичко бе станало излишно. Едно от предимствата на стареенето бе да наблюдаваш как децата и внуците ти растат и да ги предпазваш от капаните и уловките, в които сам си попадал, от грешките, които си направил. Истинско удоволствие бе да знаеш, че си сторил всичко, което си могъл, за тях и да се увериш, че те са се почувствали по-добре от това. А сега на всичко бе сложен кръст. Той бе надживял двете си деца и единствения си внук и за какво? За да обикаля сам из празната къща, да протяга вечер старческите си кокали край огъня, за да прогони студа.
Облегна се на тапицираното кресло и зарея поглед към заобикалящите го вещи. Всяка картина или украшение, всяко изделие на техниката или мебел имаше своя история. Младият Джак Рандъм бе седял на отсрещното кресло, когато бе дошъл за пръв път в Пристанището на мъглите да набира войници за въстанието в Лайънис. Това бе преди повече от двадесет години, ала Доналд все още чуваше страстните нотки на убеждение в гласа на Рандъм, когато говореше за нуждата от хора навсякъде, за да се възправят срещу тиранията на Империята. Бе се помъчил да го убеди, че това не е толкова просто, ала Рандъм не искаше и да чуе. Той бе организирал малка армия, сплотяваше я със страстна риторика и обещания за плячка и слава и подтикваше Лайънис да се опълчат срещу изчакващата ги Империя. След известно време научи, че въстанието било смазано. Армията на Рандъм била посечена, а пленниците били избесени за предателство, но самият Рандъм избягал, кълнейки се, че ще си отмъсти. Оттогава Джак Рандъм бе предводител на много въстания в много светове, но Империята си остана непоклатима. Той не бе научил онова, което Доналд Роял отлично знаеше отдавна — че е необходимо много повече от силата на ръцете, за да бъде разгромена Империята. Хората все още й засвидетелстваха вярност, дори когато тя ги предаваше и убиваше, и ако вярата им не се подменеше с нещо друго, Империята щеше да продължава да съществува с кървавото си господство.
3
Тифон — у древните гърци Митично, стоглаво огнедишащо чудовище, победено от Зевс и притиснато с планината Етна на остров Сицилия; според митологията изригването на вулкана били огнените пламъци на това чудовище. Бел.ред.