Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Като заключение може да се каже, че податките от Античността изобилстват с успоредици на Именника в частта за остриганите глави. Успоредиците се появяват предимно от историята на областите на север Черно море. Податките от тази част на Южна Европа, където се поставя границата между Европа и Азия, характеризират не само древната скитска, но и ранносредновековната българска история. Именно от територията на „Стара“ Скития тръгват българите на Исперих (Испор). Впрочем и русите, и византийците, говорейки за първоначалната родина на българите я наричат по същия образец, по който античните автори наричат Скития — Велика (голяма) България. Това е мястото, където се намира Боспорското царство. А историята на Боспорското царство представлява свързващата брънка между старата скитска история и появата на хуните в Европа. Проучванията на античници и медиевисти върху историята на степите тук е от изключителна важност.
Обобщавайки данните от представените досега успоредици на Именника на българските князе, могат да бъдат направени два сигурни извода. Първият е, че преминавайки на юг от р. Дунав българите пренасят центъра на властта, онаследена изглежда от хунския вожд Атила, който от своя страна я приел символично от старинните владетели на степите чрез меча на скитските царе. Второто сигурно сведение е, че белегът на властта при българите е остриганата глава, заимстван от руските князе и вероятно от унгарските благородници, поддържащи връзки с българите до IX в.
Засичането на средновековните податки с антични сведения е важно указание за историко-политическа приемственост. И дори приравняването на средновековните автори към античните да е обусловено от т.нар. „кабинетни заемки“ или преписване на цели страници и пасажи, следването на античния първообраз свидетелства за наличието на историко-литературна следа или предание, водещи към историята на степите преди появата на готите и хуните през IV–V в.
Глава IV. Титлите в Именника — князе, ханове или други?∗
След имената на владетелите в неподправения, без да бъде условно или свръхинтерпретиран текст, стоят техните титли. В славянският ръкопис се чете васякъде „княз“ без това да има изключение в който и да било от преписите — Уваров, Погодинов или Синодален. По неизвестни причини модерните историци, следвайки предложението на хърватина Франьо Рачки от края на миналия век, не спазват естествения език на документа, а произволно заместват титлата „княз“ с титлата „хан“, която е от тюркски произход. Причината за произвола, предпоставящ окачествяването на Именника като тюрко-български владетелски списък, е в недокументираното в изворите твърдение относно „тюркския“ произход на българите. Един път предпоставено като „Именник на българските ханове“, названието на документа предопределя и по-нататъшната работа на изследователите, работещи с него. Така се получава недопустимото в логическите подходи към лапидарните сведения двойно тълкование, построено на условности, непроверени от вторичен анализ и кърстосана съпоставка в синхрон и диахрон. Грешката се състои в изначалното условно приемане, че става реч за ханове, после неразбираемите думи в Именника се разчитат на основата на тюркските езици!
Никъде в старобългарските, византийските и латинските документи историкът не може да види титлата „хан“, нито „кан“, нито „канас“. Именникът в това отношение спазва блестящо правилото на славянската традиция. Навсякъде в трите преписа, запазени в руска среда владетелелят се нарича княз (КЪНАЗЬ; KNAS) или изобщо не е упомената неговата титла. Самата дума „княз“ се поставя добавена два пъти — единият при Исперих, когато преминава Дунава (изглежда за да се подчертае самостоятелността на държвата) и втория път при Кормисош, за да се види, че се сменя династията, но властта остава със същите прерогативи. Титлата княз е употребена и в обобщителната рубрика — „сии 5 кънязь дръжаше княжение об оне страноу Доуная“ — и вече не се споменава в Именника. Както се вижда освен титлата и понятието за държавност произлиза от княз, макар както се вижда от анализа на някои имена и исторически податки в Именника да става дума за нещо повече от германското разбиране за „княжество“ в смисъл на по-ниска политическа степен от царство в световната ранглиста на владетелите през Ранното средновековие. Глаголът с равнозначност на „владееше“, „управляваше“ — дръжати — се среща освен в обобщителната рубрика и при разказа за княз Курт.