Именникът на българските князе
- Автор: Чурешки Стефан
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Именникът на българските князе». Краткое содержание книги:
Наистина, когато се говори за византийско влияние трябва да се отбележи, че могъщата цивилизация на Втория Рим облъхва и българите като в крайна сметка Цариград се превръща в блян за всеки по-целеустремителен цар. Но да се търси римо-византийско влияние в ранното езическо време на Плисковските господари, когато идеологията на антивизантинизма владее благородничеството е недотам логично и фактологически обосновано. Фактът, че предпочитаната азбука е гръцката и обстоятелството, че надписите са написани на гръцки език не означава ранна византинизация на владетелската идеология. Това означава елинистическо езическо влияние, предхождащо Средновековието в земите по Северното Черноморие.
Елинизмът, изразяващ се в ползване на гръцки език при общуването, приемане на елинските езически богове и използването на елинистически предмети на изкуството, характеризира огромната територия, завладяна още през IV в. пр.Хр. от Александър Македонски. Северното Черноморие и планината Кавказ, тясно свързани с българската история преди навлизането на Исперих (Испор) на юг от р. Дунав, на дело не излизат и за миг от елинистическото (елинското) влияние, установено там още от легендарните времена на митичния поход на Аргонавтите. Следователно съществуването на гръцки надпис в областите около Черноморието все още не означава, че непременно византийски писар е движил ръката на каменоделеца. Впрочем възможното елинистическо влияние в ранната българска култура е любопитна теза, която би намерила неочаквана светлина на разяснение с оглед на безбройните находки на елинистически гробници съкровища и култови предмети из българските земи, макар през последно време тези археологически останки да са обявени за тракийски още преди да бъдат проучени!!!
Израз на тази парадигма е съчетаването на елинистически похвати и техники в една среда, която е отдалечена във времето от класическия елинизъм през IV–III в. пр.Хр. Съществува колебание в датировката на златните и сребърни занаятчийски произведения за редица паметници от Черноморските райони. Същата обстановка се среща и в Централна Азия, където дълго след края на елинизма съществуват паметници на елинистическата епоха. Прочее, византийските автори от XI в. твърдят, че поречията на големите реки Дунав и Днестър са огнище на елински суеверия.
Прегледът върху каменните надписи от езическите години показва някои особености и предпоставя любопитни възможности за тяхното тълкование.
Първото, което се хвърля в очи на изследователите е фактът, че те не са еднородни. Надписите се откриват на различно място и имат различно предназначение. Второто важно обстоятелство е, че записите върху камък имат за читател грамотен човек за да може да чете гръцки език. Освен ако всички българи не са знаели гръцки език по това време. Което е невероятно, но не е изключено с оглед на обстоятелството, че старобългарската аристокрация е държавнотворческият елемент и следователно е билингва, по подобие на галоримската аристокрация във Франкското кралство. Третото — откъсите от каменни колони или каменни блокове притежават вторична история, много важна и много любопитна, но за жалост неизследвана в подробностите на анализа.
Принципът на разчитане на каменните записи, прилаган от досегашните изследователи върви по следния начин — от запазено към незапазено и от известно към неизвестно. Затова най-добре четивните текстове служат като мостра, от която изследователите правят изводи за откъслеците или слабо запазените каменни парчета. Подобен подход е често срещан в епиграфиката и изпозлването му изглежда оправдано. Но това е само на пръв поглед. Пътят на сигурното познание наистина преминава през запазеното и достъпнто към повреденото и неизвестното. Но когато иде реч за надписи винаги се гледа съществуващата книжнина на езика на обществото, издигнало кратките надписи на каменна колона или плоча. Така се постъпва при разчитането на старогръцката епиграфика, така се постъпва при изследването на безбройните латински текстове в България, така се постъпва и при свидетелствата на староегипетската и въобще коя да е писменост.