Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
Татърсейл затвори очи. „Проклятие, толкова очевидно е, нали?“
— Бен — попита тя, — не е ли съществувал винаги достъпен Лабиринт на Сянка? Рашан, Лабиринтът на Илюзии?
— Рашан е фалшив Лабиринт, магьоснице. Сянка на това, което претендира, че олицетворява, ако ме извиниш за израза. Сам по себе си той е илюзия. Боговете само знаят откъде се е появил или кой го е създал, или даже защо. Истинският Лабиринт на Сянка е бил затворен, недостъпен от хилядолетия, до 1154 година от Съня на Бърн, преди девет години. Най-ранните писания за Дом Сянка, изглежда, сочат, че тронът му е бил зает от Тайст Едур…
— Тайст Едур ли? — прекъсна го Татърсейл. — Те пък кои са?
Чародеят сви рамене.
— Братовчеди на Тайст Андий, може би? Не знам.
„Не знаеш ли? Всъщност ти май знаеш адски много.“
Бързия Бен сви рамене да подчертае последните си думи, след което добави:
— Във всеки случай сме убедени, че Сори е свързана с дом Сянка.
Уискиджак изведнъж стана от стола си и ги стресна.
— Аз не съм убеден — заяви той и хвърли на Бързия Бен поглед, който подсказа на Татърсейл, че по този въпрос между тях са се вихрили нескончаеми спорове. — Сори обича да убива и да си край нея е все едно паяци да лазят под ризата ти. Това го знаем всички, аз самият го виждам и го чувствам по същия начин като вас. Но то все още не означава, че тя е едва ли не някакъв демон. — Той се обърна към Калам. — Тя убива също като теб, Калам. В жилите и на двама ви тече лед. Е, и какво? Гледам те и виждам в теб човек, защото хората са способни на… и не търся оправдания, защото не обичам да се замислям колко гадни можем да ставаме понякога. Гледаме Сори и виждаме в нея собствените си отражения. Гуглата да ме вземе, ако харесваме това, което виждаме.
Седна също толкова рязко, колкото беше станал, и посегна за бутилката вино. Когато продължи, гласът му беше малко по-спокоен.
— Във всеки случай това е моето мнение. Самият аз не съм експерт по демони, но съм виждал предостатъчно смъртни мъже и жени, които се държат като демони, когато се наложи. Взводният ми чародей ще се побърка от страх от едно петнайсетгодишно момиче. Щатният ми убиец пуска ножа в ръката си всеки път, щом тя се озове на двайсет крачки от него. — Срещна очите на Татърсейл. — Така че Хеърлок има две задачи вместо една и ако смяташ, че Бързия Бен и Калам са прави в подозренията си, можеш да се оттеглиш — знам как тръгват нещата, когато в свадата се намесят богове. — Бръчките около очите му за миг се изопнаха, докато превърташе спомени в ума си. — Знам — повтори той шепнешком.
Татърсейл бавно издиша — беше затаила дъх, откакто сержантът се бе изправил. Вече разбираше на какво се надява той: искаше Сори да е просто човек, само едно момиче, извратено от един жесток свят. Защото това бе нещо, което той разбираше, нещо, с което можеше да се справи.
— В Седемте града — заговори тя тихо — се разправя, че Първият юмрук на императора — пълководецът на неговите армии — Дасем Ълтър, приел предложението на един бог. Гуглата превърнал Дасем в своя Рицар на Смъртта. Но после нещо се случило, нещо се… объркало. И Дасем отхвърлил титлата, положил клетва за мъст срещу Гуглата — срещу самия Господар на Смъртта. Изведнъж започнали да се месят други асценденти, да манипулират събитията. Всичко свършило с убийството на Дасем, след това с убийството на императора, кръв по улиците, храмове повели война един против друг, били отприщени на воля зли магии. — Замълча, видяла как спомените от онези времена заиграха по лицето на Уискиджак. — Ти си бил там. — „И не искаш да се случи отново, тук и сега. Мислиш, че ако можеш да отречеш, че Сори служи на Сянка, убеждението ти ще е достатъчно, за да оформи реалност. Необходимо ти е да вярваш в това, да спасиш разсъдъка си, защото в живота ти има някои неща, които можеш да преживееш само веднъж. О, Уискиджак, не мога да облекча бремето ти. Виждаш ли, според мен Бързия Бен и Калам са прави.“ — Ако Сянка властва над момичето, тогава следата ще е очевидна — Хеърлок ще я намери.
— Искаш ли да се оттеглиш? — попита сержантът.
Татърсейл се усмихна.
— Единствената смърт, от която се боя, е да умра в невежество. Отговорът ми е „не“. — „Колко храбри думи! Тези хора умеят да предизвикат най-доброто — или може би най-лошото — в мен.“
Нещо проблесна в очите на Уискиджак и той кимна.
— Значи така — изръмжа той и се отпусна в стола. — Фидлър, какво ти се върти в ума? — попита той сапьора, който продължаваше да крачи зад гърба му.
— Имам лошо предчувствие — измърмори мъжът. — Става нещо лошо. Не тук, но е наблизо. Просто… — Спря се, килнал глава на една страна, после въздъхна и отново закрачи неспокойно. — Не, не съм сигурен.