Лунните градини
- Автор: Ериксън Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Лунните градини». Краткое содержание книги:
За сержант Уискиджак и неговия отряд Мостоваци, както и за Татърсейл, оцелялата магьосница на Втори легион, краят на обсадата на Пейл би трябвало да е време на траур за многото мъртви. Но Даруджистан, последният от Свободните градове на Дженабакъз, все още се държи, а тъкмо към тази древна цитадела е насочила Ласийн хищния си поглед.
Ала изглежда, че империята не е сама в тази величава игра. Сбират се зли, обвързани със сянката сили и самите богове се подготвят да вземат участие…
Замислено и написано в панорамни мащаби, „Лунните градини“ е епично фентъзи от най-висш порядък — възхитително приключение, разказано от нов и талантлив глас.
— Тайсхрен би могъл да засече обичайните начини — каза Бързия Бен. — Хеърлок е единствената ни нерушима връзка — свързваш се с нас чрез него, Татърсейл.
Уискиджак изгледа заклинателката.
— Пак се връщаме на Хеърлок. Не му вярваш.
— Да. Не му вярвам.
Сержантът замълча, свел очи към масата. Маската му на равнодушие беше паднала и на лицето му се разкриваше борба на чувства.
„Държи вътрешния си мир запушен в бутилка, но напрежението се вдига.“ Тя се зачуди какво ли ще стане, когато всичко, което кипи в него, изведнъж избухне.
Двамата мъже от Седемте града изчакваха, без да откъсват очи от сержанта си. Фидлър продължаваше да крачи из стаята. Опърпаната му униформа беше изцапана с петна от тунелите. Нечия кръв беше оплискала предницата на куртката му — сякаш някой приятел беше издъхнал в ръцете му. Под четината на бузите му се виждаха незараснали мехури от изгарянията, сплъстената му рижа коса висеше чорлава изпод кожения шлем.
Тягостната тишина се проточи. Накрая сержантът кимна рязко на себе си и без да откъсва очи от масата, промълви:
— Добре, магьоснице. Ще ти го кажем. Бързак, кажи й за Сори.
Татърсейл повдигна вежди, скръсти ръце и се обърна към чародея. Бързия Бен не изглеждаше доволен. Помръдна неловко в стола си и погледна с надежда към Калам, но едрият мъж извърна очи.
— Хайде — изръмжа Уискиджак.
Бързия Бен срещна твърдия поглед на Татърсейл с почти детинско изражение — страх, вина и огорчение пробягаха по гладкото му лице.
— Помниш ли я?
Тя се изсмя грубо.
— Тая не можеш да я забравиш лесно. Едно странно… усещане… лъха от нея. Опасно. — Помисли дали да им разкрие какво беше разбрала по време на своя Фатид с Тайсхрен. „Девата на Смърт.“ Но нещо я задържа. Не, поправи се тя, не просто нещо — „Все още не им вярвам.“ — Подозирате, че е на двойно подчинение?
Лицето на магьосника беше станало пепеляво. Той се окашля.
— Беше взета преди две години в Итко Кан, един от обичайните набори из вътрешността на империята.
Гласът на Калам забоботи:
— По същото време там се случи нещо много гадно. Скрили са го доста надълбоко, но е била замесена адюнктата, а след нея дошъл Нокът и запушил устите на почти всички стражи в града, които са могли да проговорят. Използвах няколко стари източника и измъкнах някои странни подробности.
— Странни — допълни Бързия Бен, — но доста красноречиви, стига да знаеш какво търсиш.
Татърсейл се усмихна вътрешно. Тези двамата имаха навик да говорят в тандем. Отново насочи вниманието си към магьосника и той продължи:
— Както изглежда, един конен ескадрон е извадил лош късмет. Оцелели няма. Колкото до това, на което са се натъкнали, имало е нещо общо с…
— Псета — довърши Калам.
Заклинателката изгледа убиеца намръщено.
— Като събереш нещата — каза Бързия Бен, — адюнкта Лорн е личната магоубийца на Ласийн. Появата й на сцената предполага, че в избиването е намесено магьосничество. Висше магьосничество. — Присви очи срещу Татърсейл и зачака.
Тя отново отпи от виното. „Фатидът ми го показа. Псета и магьосничество.“ В ума й отново изплува образът на Въжето, както го беше видяла при четенето. „Върховен дом Сянка, управляван от Сенкотрон и Въжето, а на тяхна служба…“
— Седемте Хрътки на Сянката. — Погледна Уискиджак, но очите на сержанта си останаха сведени към масата, лицето му бе гладко като камък.
— Добре — отсече някак нетърпеливо Бързия Бен. — Значи Хрътките са излезли на лов. Така предполагаме и ние, но предположението е добро. Деветнадесети ескадрон на Осма кавалерия бил избит до крак, при това с конете. Наложило се е да заселят отново цяла левга крайбрежни поселища.
— Чудесно — въздъхна Татърсейл. — Но какво общо трябва да има всичко това със Сори?
Магьосникът извърна с досада очи и заговори Калам:
— Хеърлок ще проследи не една следа, зклинателко. Почти сме сигурни, че Сори по някакъв начин е свързана с дома Сянка…
— Определено изглежда — каза Татърсейл, — че след появата й в Колодата и отварянето на Лабиринта й, пътеката на Сянка пресича империята твърде често, за да е случайност. Но защо Лабиринтът между Светлина и Мрак трябва да проявява такъв… маниакален интерес към Малазанската империя?
Калам й отвърна със замъглен поглед:
— Странно е, нали? В края на краищата Лабиринтът се появи едва след убийството на императора от Ласийн. Сенкотрон и неговият спътник, Покровителят на убийците — Котильон — бяха нещо нечувано преди смъртта на Келанвед и Танцьора. Изглежда също така, че ако има някакъв… спор между дом Сянка и императрица Ласийн, то той е нещо, хм, лично…